— Джемима се е свързала с журналиста, Джак. Не съм аз! Та ти ме познаваш, за Бога! Знаеш, че никога не бих постъпила така с теб! Изпуснах се пред Джемима за Шотландия, признавам. И тогава бях обидена и… Съзнавам, че допуснах огромна грешка! Но ти също сгреши, Джак, а аз ти простих!
Той дори не ме поглежда. Сребристата му лимузина спира до тротоара. Джак отваря вратата и се качва.
Усещам да ме обзема адска паника.
— Джак, не бях аз, повярвай ми! — повтарям трескаво. — Не съм искала да… продавам тайната ти! — По лицето ми се стичат сълзи, едва дишам от ужас. — Дори не съм искала да зная такава голяма тайна! Исках да знам само малките ти тайни! Глупавите ти малки тайни! Исках само да те опозная… както ти ме познаваш.
Но той изобщо не вдига поглед към мен. Вратата се затваря и лимузината потегля. След миг изчезва от погледа ми.
Оставам да стоя на пътя… обляна в сълзи… Сама.
XXVI
След известно време идвам на себе си дотолкова, че с препъване да се довлека до сградата, където гледахме представлението. Сварвам Лиси и Джемима все още в малкия офис. Джемима седи свита и трепереща от ужас, а Лиси я ругае ядно, надвесена над нея като богиня на възмездието.
— Тъпа, самовлюбена, егоистична кучка! Повръща ми се от теб, да знаеш!
Бяха ми казвали, че в съдебната зала Лиси прилича на злобен ротвайлер, но никога до този момент не я бях виждала в този й образ. Да си призная, и аз самата се уплаших, като видях яростните светкавици в очите й.
— Ема, кажи й да спре! Накарай я да престане да ми крещи! — изхленчва умолително Джемима.
— Какво стана? — пита Лиси с надежда в гласа.
Мълчаливо поклащам глава.
— О, Ема! — прехапва тя устни съчувствено.
— Чуй ме, Джемима! — обръщам се към хленчещата ни съквартирантка. — Накарай този твой журналист да забрави за цялата тази история! Трябва да го спреш, разбра ли? Веднага!
— Вече го спрях! — отвръща ми тя намусено. — Лиси ме накара да му се обадя. Няма да рови повече.
— Откъде си толкова сигурна?
— Няма да посмее да направи нещо, което би ядосало мама. Той печели доста от нея.
Питам Лиси с поглед дали можем да й вярваме, но тя само свива рамене колебливо. Тръгвам неуверено към вратата, но изведнъж се сещам и се обръщам.
— Предупреждавам те, Джемима — казвам й аз с възможно най-суров израз на лицето. — Ако нещо от това се появи във вестниците… каквото и да било… ще кажа на всички, че хъркаш.
— Не хъркам! — сопва ми се Джемима.
— Хъркаш и още как! — намесва се и Лиси. — Като дъскорезачка. И още, ще кажем на всички, че си купила онова твое палто на Дона Каран от магазин за дрехи втора употреба.
Джемима изписква от ужас:
— Не е вярно!
— Вярно е! Видях торбичката — обаждам се аз. — И още, ще кажем на всички, че перлите ти са изкуствени, а не истински!
Джемима ужасено затулва уста с ръка.
— …и още, че изобщо не готвиш сама ястията, които поднасяш на гостите си…
— …и още, че снимката, на която си с принц Уилям, е монтаж…
— …и още, отсега нататък ще казваме на абсолютно всеки мъж, с когото тръгнеш да излизаш, че целта ти е единствено диамант на пръста! — завършвам триумфално и поглеждам Лиси с благодарност за подкрепата.
— Добре! Добре! Разбрах! Обещавам да забравя цялата тази история! Кълна се! Само, моля ви, не споменавайте, че съм купила палтото си от магазин за дрехи втора употреба! — нарежда през сълзи Джемима. После поглежда умолително към Лиси и пита; — Мога ли да си тръгна?
— Да, можеш — презрително я отпраща с ръка Лиси и Джемима се измъква бързо-бързо.
Когато вратата се затваря зад гърба й, аз поглеждам любопитно Лиси и питам:
— Снимката с принц Уилям наистина ли е монтаж?
— Да! Не съм ли ти го казвала досега? Веднъж работех нещо на компютъра й и по погрешка отворих файла. Беше лепнала своята глава към тялото на някакво друго момиче!
Не издържам и се разкикотвам. Но бързо ми минава. Изведнъж краката ми отмаляват и се отпускам на близкия стол.
Известно време мълчим.
— И какво, не пожела дори да те изслуша, така ли? — пита най-сетне Лиси.
— Не. Качи се в колата си и замина.
— Добре де, не е ли малко прекалено? — поглежда ме тя замислено. — Искам да кажа, той оповести пред целия свят всичките ти тайни, докато ти си казала само нещичко и…
— Нима не разбираш, Лиси? — прекъсвам я, забила мрачно поглед в килима. — Това, което Джак ми сподели, не е просто някаква тайничка, от рода на моите, а нещо действително изключително важно за него. Специално дойде тук, за да ми го каже. За да ми покаже, че ми има тотално доверие. — Преглъщам тежко. — А в следващия момент ме сварва да говоря с журналист от жълтата преса!