— Е, това все пак е само походка — подхвърля Нев и се позасмива гадничко. — Едва ли е панацея за всичките й проблеми!
— Нев! — възкликва мама леко укоризнено.
— Ема знае, че само се шегувам. Нали, Ема? — измъква се Нев и си налива още вино.
— Разбира се — отговарям, като се насилвам да се усмихна весело.
Ще видите вие като ме повишат в службата. Ще видите вие. Ще видите!
— Ема! Земя вика Ема! — размахва разперени пръсти пред очите ми Кери. — Къде си се отнесла! Време е за подаръците.
— А, да — отърсвам се от мислите си аз. — Ами добре. Ще ида да взема моя.
Докато мама отваря другите си подаръци — фотоапарат от татко и портмоне от дядо, — започва да ме обзема все по-трескаво вълнение. Надявам се мама да хареса страшно много моя подарък.
— Не изглежда нищо особено — протягам й аз розовия пощенски плик. — Но ще видиш, като го отвориш…
— Ха! Какво ли има вътре? — възкликва мама заинтригувано. Разкъсва плика, изважда и разгръща разкрасената с цветенца картичка и зяпва изумено: — О, Ема!
— Какво е това? — пита татко.
— Абонамент за един ден в център по разкрасяване! — възкликва мама възторжено. — Един цял ден с какви ли не глезотии!
— Прекрасна идея — отбелязва дядо и потупва одобрително ръката ми. — Ти винаги имаш прекрасни идеи за подаръци, Ема.
— Благодаря ти, обична моя дъщеричке! Каква чудесна изненада!
Мама се навежда да ме целуне и аз усещам сърцето ми да се разтапя. Идеята за този подарък ми хрумна преди няколко месеца. Въпросният център правеше промоция на наистина прекрасен еднодневен пакет от услуги за разкрасяване и тонизиране, като много от процедурите бяха безплатни и имаше ред други съблазнителни добавки.
— Включва и обяд с шампанско — бързам да поясня. — И можеш да задържиш чехличките за спомен!
— Чудесно! — възкликва отново мама. — С нетърпение ще чакам посочената дата. Наистина прелестен подарък, Ема!
— Ооо! — отронва Кери, като се позасмива с леко неудобство и поглежда големия кремав плик, който държи. — Боя се, че при това положение моят подарък става неуместен. Няма значение. Ще го сменя.
Поглеждам я, изведнъж обзета от лека тревога. Има нещо в гласа на Кери, което ме изправя на нокти. Ясно ми е, че нещо се мъти. Знам си аз, че е така.
— Какво искаш да кажеш? — пита мама.
— Няма значение — прави се на интересна Кери. — Просто ще… ще измисля нещо друго. Няма проблем — добавя и понечва да пъхне плика обратно в чантата си.
— Кери, мила! — спира я мама. — Престани! Не изглупявай. Какъв е подаръкът?
— Ами… — започва Кери — …изглежда, че на двете с Ема ни е хрумнала една и съща идея. — Подава на мама плика, като отново се позасмива уж от неудобство. — Невероятно, нали?
Цялата се сковавам в очакване на нещо неприятно.
Не.
Не! Тя не би могла да направи това, което предполагам, че е направила, нали така?!?
Възцарява се пълно мълчание, докато мама отваря плика.
— О, мили Боже! — възкликва мама, като измъква отвътре позлатена брошура. — Какво е това! „Клуб Медитераеен“ (В превод „Средиземноморски клуб“ — стара, прочута и престижна агенция за луксозни екскурзии, която притежава кораби, санаториуми, хотели и цели курорти по света. — Бел. прев.)?! — Някакви листчета се плъзват от брошурата и мама се втренчва изумено в тях. — Самолетни билети до Париж?!? Кери!
Кучка! Направила го е! И то нарочно, за да провали ефекта от моя подарък!
— За двама ви — натъртва Кери. — За теб и за чичо Брайън също.
— Кери! — на свой ред възкликва възторжено и татко. — Ти си невероятна!
— Надявам се да прекарате добре - усмихва се Кери със задоволство. — Петзвезден хотел… майстор-готвачът е отличен с три звезди на „Мишлен“ (Корпорацията „Мишлен“, произвеждаща едноименните автомобилни гуми, редовно провежда класация на най-добрите майстор-готвачи в света, а присъжданото на тях отличие — звезда — се смята за изключително престижно и е знак за високо качество в кулинарното изкуство. — Бел. прев.)…
— Не, не мога да повярвам! — възклицава мама, като прелиства трескаво брошурата. — Вижте само какъв басейн! Ами градините?!
Моята картичка на цветенца лежи забравена сред разкъсаните опаковки на другите подаръци.
Едва сдържам сълзите си. Кери знаеше. Знаеше!
— Кери, ти знаеше, че аз… — изведнъж изтърсвам, без да успея да се възпра. — Казах ти, че ще подаря на мама еднодневен абонамент за центъра по красота. Казах ти го! Говорихме за това преди няколко месеца. Тук, в градината!
— Наистина ли? — подхвърля Кери небрежно. — Не си спомням.