— Напомни ни накратко характеристиките на нашия целеви пазар, Конър — казва Пол, като смръщва вежди.
— Нашият целеви пазар… — Конър надниква в друг лист — са подрастващите на възраст между десет и осемнадесет години, с цялостно или частично завършено образование. Те пият „Кола Пантера“ четири пъти седмично, ядат бъргъри три пъти седмично, ходят на кино два пъти седмично, четат списания и комикси, но не и книги и, най-общо казано, одобряват начина на живот, чиято квинтесенция е изразът „По-важно е да си готин, отколкото богат“. — Конър вдига поглед от листовете в ръката си и пита: — Да продължавам ли?
— Знае ли се какво ядат на закуска? — обажда се някой замислено. — Тост или овесени ядки?
— Ммм… не съм сигурен, че… — Конър прехвърля един след друг листовете, които държи. — Но можем да проведем допълнителни изследвания, за да…
— Мисля, че общата картина е ясна — прекъсва го Пол. — Казвайте какво мислите по въпроса.
През цялото време докато Конър говореше, бях събирала кураж да се изкажа, така че сега си поемам дълбоко дъх и казвам:
— Знаете ли, моят дядо страхотно харесва тези блокчета на „Пантера“!
Всички се извъртат на столовете си и отправят погледи към мен. Усещам, че се изчервявам.
— Не виждам каква е връзката — смръщва се Пол и ме поглежда мрачно.
— Мислех си, че… — преглъщам смутено, преди да продължа. — Може би да го попитам какво е неговото мнение за тях.
— Моето уважение към твоя дядо, Ема — казва Конър с донякъде снизходително-пренебрежителнаусмивка, — но той едва ли попада в нашата целева група!
— Освен ако още от пелените не е започнал да прави бебета — подхвърля Артемис ехидно.
Това ме кара да се почувствам адски глупаво. Изчервявам се още по-силно и се заемам да пренареждам пакетчетата чай в кутията върху количката за сервиране.
Да си призная, стана ми болно и обидно от забележката на Конър. Защо трябваше да го казва? Добре де, знам, че иска да се държим един към друг стриктно професионално, докато сме на работа, ама пък това не значи, че трябва да ме унижава, нали така? Аз самата винаги заставам на негова страна.
— Според мен — казва Артемис, — ако шоколадовите блокчета „Пантера“ не се изявяват добре на пазара, трябва да се откажем от тях. Повече от ясно е, че пазарната им изява е проблемна.
Вдигам стреснато поглед. Как така ще се откажат от тях?!? Не, невъзможно! Че какво ще носи дядо на турнирите си по боулинг, ако ги спрат от производство?!?
— Смятам, че ако предприемем ценово и потребителско репозициониране на продукта… — започва друг специалист от отдела, но Артемис го прекъсва рязко, като се привежда силно напред.
— Не, не съм съгласна! Ако искаме да извлечем максимума от нашата иновационна концепция по функционален и логистичен начин, то трябва категорично да се фокусираме върху нашите стратегически компетенции…
— Извинете… — обажда се Джак Харпър, като вдига ръка като ученик в час.
От началото на съвещанието досега той не бе казал нито дума. Всички се обръщат към него. Атмосферата се нажежава от тръпно очакване. Артемис се усмихва самодоволно и го подканя:
— Да, мистър Харпър?
— Изобщо не разбирам за какво говорите — казва той.
Цялата зала осезаемо потръпва от шок, а пък аз неволно прихвам и бързо затулвам уста с ръце.
— Както знаете, аз се бях оттеглил от бизнеса за известно време и явно има неща, които съм пропуснал — усмихва се Джак. — Така че, Артемис, бихте ли ми превела на обикновен английски онова, което казахте току-що?
— О! — възкликва Артемис, явно смутена. — Ами… казах, че от стратегическа гледна точка, ако не отстояваме нашата корпоративна визия…
И млъква, когато вижда недоумението, изписало се по лицето на Джак.
— Опитайте пак — любезно я насърчава той. — Без да използвате думата „стратегически“.
— О! — отново възкликва Артемис, като потърква нервно носа си. — Ами аз… казах, че… че трябва да… да се съсредоточим върху… върху онова, което правим добре.
— Аааа! — Очите на Джак светват. — Сега вече разбрах. Продължавайте, моля.
Джак ме поглежда, намигва ми и дискретно ми се усмихва. Не успявам да се въздържа и също му се усмихвам лекичко.
След края на съвещанието хората се разотиват, като продължават да разговарят, а аз тръгвам покрай масата, за да събера чашите.
— Щастлив съм, че можах да се запозная с вас, мистър Харпър — чувам трептящия от вълнение глас на Конър. — Ако желаете, бих могъл да ви предоставя транскрипция на презентацията си, за да…
— Не, не смятам, че ще е необходимо — отговаря Джак сухо и делово. — Мисля, че схванах за какво става дума.