— Ето я! Емааа! Ехооо!
Ха! Звучи точно като гласа на мама. Шантава работа. Поспирам и крадешком се озъртам. Няма я, естествено. Явно имам халюцинации от нерви. Сигурно подсъзнателно изпитвам чувство за вина, което се опитва да ме възпре или нещо подобно.
— Емааа! Обърни се! Насам, насам!
Чакай малко! Това сега пък ми се счу като гласа на Кери.
Взирам се озадачено в тълпата на моравата, присвивайки очи срещу яркото слънце. Не, нищо не виждам. Ето, оглеждам навсякъде и пак нищо не…
И в същата секунда те се материализират сякаш от въздуха пред смаяния ми поглед. Кери, Нев, мама и татко! Идват насреща ми. В карнавални костюми. Мама е облечена в ярко японско кимоно и носи кошница за пикник. Татко е с костюм на Робин Худ и с два сгъваеми стола в ръце. Нев е облечен като Супермен и размахва бутилка вино. А Кери се е превъплътила в Мерелин Монро — включително платиненоруса перука и невъобразимо високи токчета — и доволно се фръцка под възторжените погледи на тълпата.
Какво става, за Бога?!
Какво правят те тук?!
Изобщо не съм им казала за Корпоративния ден на семейството. Много добре знам, че и думичка не съм им споменала. Абсолютно съм сигурна!
— Здрасти, Ема! — подвиква Кери, когато наближават. — Харесва ли ти костюмът ми? — пита и започва да се върти насам-натам, като разбухва с ръце перуката си.
— А ти кой герой представляваш, миличка? — предпазливо пита мама, като оглежда озадачено раздърпаната ми найлонова рокля. — Пепеляшка ли?
— Ъъъ… — разтривам нервно очи с ръка. — Мамо… Какво правите тук? Аз изобщо не съм ви… така де, забравих да ви кажа за…
— Естествено, че си забравила — натъртва Кери. — Но твоята приятелка и колежка Артемис ми каза за днешното събиране, когато те търсих по телефона преди няколко дни.
Гледам я мълчаливо.
Ще я убия тази Артемис! На парченца ще я разкъсам!
— Е, в колко часа започва конкурсът за карнавален костюм? — пита Кери и намигва на двама тийнейджъри, които са спрели встрани от нас и я зяпат. — Не сме го изпуснали, нали?
— Няма… няма да има конкурс — измънквам.
— Наистина ли? — възкликва съкрушено Кери.
Невероятно! Само за това е дошла! Да парадира и да спечели някакъв тъп конкурс.
— Какво? Били сте целия този път само заради конкурса за костюми, така ли? — не се въздържам аз.
— Не, разбира се! — възвръща високомерното си изражение Кери. — Двамата с Нев ще водим майка ти и баща ти на вечеря в курорта Хенууд Манър. Не е далеч оттук, така че решихме да наминем.
Усещам да ме обзема надежда. Слава Богу. Ще побъбрим малко и ще си тръгнат.
— Донесохме разни неща да си направим пикник — съобщава мама. — Хайде да намерим някое удобно местенце да се разположим.
— Мислиш ли, че имате време за пикник? — питам уж небрежно. — Може после да попаднете в задръстване и да закъснеете. Няма ли да е по-добре веднага да тръгнете, за да сте сигурни, че…
— Запазили сме маса за седем часа! — прекъсва ме Кери, като ми отправя странен поглед. — Какво ще кажете да седнем под онова дърво там?
Със свито сърце наблюдавам как мама разстила одеялото за пикник, а татко отваря двата стола. О, не, няма начин да седна и да си правя семеен пикник, когато Джак ме чака за секс! Трябва да измисля нещо, при това бързо. Мисли, Ема, мисли!
— Ъъъ… аз всъщност няма да мога да остана. Имаме служебни ангажименти.
— Не ми казвай, че няма да те освободят от задълженията ти дори за половин час — подхвърля татко.
— О, нима не знаеш? Ема е моторът на цялата организация! — ухилва се ехидно Кери.
— Ема! — приближава Сирил към нас. — Близките ти успяха да дойдат в крайна сметка! И то с костюми! Радвам се, радвам се! Приканвам ви да си купите билети за томболата.
— Непременно — кима мама. — Но се чудехме… — усмихва му се подкупващо мама — …дали не бихте освободили Ема за малко от задълженията й, за да си направим заедно пикник?
— Но да, разбира се! — възкликва Сирил. — Нали приключи е дежурството си, Ема? Почивай сега.
— Чудесно! — изгуква мама. — Нали, Ема?
— Просто върхът! — успявам да процедя с крива усмивки.
Нямам избор. Няма начин да се измъкна от семейния пикник. Отпускам се мрачно на одеялото и приемам чаша вино.
— А Конър тук ли е? — пита мама, като изсипва панирани пилешки кълки в една чиния.
— Шшт! Не споменавай Конър! — с висок театрален шепот подхвърля татко.
— Мислех, че се каниш да се местиш да живееш с него — отбелязва Кери и отпива от шампанското си. — Какво стана?