Опитвам да се усмихна, но мускулите на лицето ми не ми се подчиняват. Поглеждам часовника си. Един и десет. Господи, какво да правя?
Татко ми подава чиния и докато я поемам, мярвам покрай нас да минава Свен.
— Свен — повиквам го веднага. — Ъъъ… мистър Харпър беше така любезен да се поинтересува дали близките ми ще дойдат или не. Би ли му казал, че… най-неочаквано са дошли?
Поглеждам го отчаяно и виждам по лицето му да се изписва разбиране.
— Да, ще му предам — отговаря Свен.
И това е краят.
XVII
Седя, тъпо загледана в пластмасовата си чиния, и си повтарям, че семейният ни пикник не може да продължи до безкрай все пак, нали така? Татко и Нев си размениха сигурно милион шеги на тема „Не споменавай Конър“. Кери ми се изфука с новия си швейцарски часовник за четири хиляди лири и с това, че компанията й непрекъснато се разраствала. А в момента ни разказва как миналата седмица играла голф с главния изпълнителен директор на „Бритиш Еъруейс“ и той се опитвал да я примами на работа при него.
— Всички ме искат да работя при тях — отбелязва тя самодоволно, като отхапва от едно пилешко бутче. — Но аз им казвам, че ако имах нужда от работа… — Спира насред изречението и пита: — Желаете ли нещо?
— Здравейте — чувам познат сух глас.
Бавно вдигам глава, като премигвам срещу слънцето.
Джак! Стои на фона на синьото небе в каубойския си костюм. Усмихва ми се едва забележимо и усещам сърцето ми да се обнадеждава. Дошъл е да ме вземе. Трябваше да предположа, че ще дойде.
— Здрасти! — отговарям замаяно. — Мамо, татко, това е…
— Казвам се Джак — прекъсва ме той с ведър тон. — Приятел на Ема. Ема — поглежда ме с нарочно безизразно лице, — боя се, че имаме нужда от теб.
— О, Боже! — Усещам да ме залива вълна на облекчение. — Е, няма значение, случва се.
— Жалко! — възкликва мама. — Не можеш ли да останеш поне да си доизпиеш чашата? Джак, заповядай, седни при нас, вземи си бутче или баничка.
— Налага се да тръгваме — казвам припряно. — Нали, Джак?
— Боя се, че да — потвърждава той и ми подава ръка, за да стана.
— Съжалявам — обръщам се към останалите.
— Няма проблем! — все така ехидно се ухилва Кери. — Сигурна съм, че имаш някаква жизненоважна работа, Ема. Всъщност предполагам, че цялото това мероприятие ще се провали, ако не си ти!
Джак спира. Много, много бавно извръща глава и й отправя дълъг поглед.
— Нека позная… — подхвърля любезно. — Вие сигурно сте Кери.
— Да! — потвърждава тя изненадано. — Точно така.
— Мама… и татко… — Джак оглежда лицата им едно след друго. — А вие трябва да сте… Нев?
— Позна! — изкикотва се Нев.
— Чудесно! — разсмива се и мама. — Ема явно ви е разказвала за нас.
— Да… разказвала ми е — съгласява се Джак и оглежда групичката ни с някак странно заинтригувано изражение на лицето. — Май ще имаме време за по едно питие все пак.
Какво? Какво каза?
— Прекрасно! — засиява мама. — Винаги се радваме да се запознаем с приятелите на Ема!
Наблюдавам с пълно недоумение как Джак се настанява удобно в единия край на одеялото. Така де, той трябваше да ме спаси от този семеен пикник! Не да се присъединява към него. Бавно се отпускам до него.
— Значи, Джак, и ти също работиш за компанията, а? — подхвърля татко, като му сипва чаша шампанско.
— В известен смисъл — отговаря Джак след кратка пауза. — Би могло да се каже, че… работех.
— В момента си между две работи, така ли? — пита мама тактично.
— И така може да се каже, предполагам — леко се усмихва Джак.
— О, горкичкият! — възкликва мама съчувствено. — Но не се тревожи, убедена съм, че все нещо ще изникне.
Господи! Тя няма абсолютно никаква представа кой е Джак. Никой от семейството ми няма представа кой е Джак.
Не, не съм сигурна, че цялата тази история ми харесва!
— Но навярно в момента ти е трудно финансово, нали, Джак? — продължава мама състрадателно, като му подава картонена чиния с пилешко бутче. После бърка в кошницата и му тиква в ръцете два големи домата и опакована с фолио формичка с готова баница, купена от „Сейнсбъри“. — Ето, вземи, това ще ти помогне да избуташ днешния ден.
— О, не! — опитва се да й ги върне Джак. — Не бих могъл… наистина…
— Вземи ги! Настоявам! — не се предава мама.
— Ами… много съм ви признателен — отправя й топла усмивка Джак.
— И от мен един безплатен съвет за кариерата ти, Джак — подхвърля Кери, дъвчейки парче пилешко.
Сърцето ми се свива нервно. Моля те, моля те, Кери, не се опитвай да учиш Джак как да ходи като преуспяваща бизнесдама!
— Слушай Кери, момчето ми! — вметва татко гордо. — Тя е звездата на семейството ни! Има своя компания!