— Наистина ли? — пита Джак любезно.
— Моя собствена туристическа агенция — натъртва Кери със самодоволна усмивка. — Започнах от нулата. А сега имам четиридесет служителя и годишен оборот малко над два милиона лири. И знаеш ли каква е тайната за успеха ми?
— Ами… не, не знам — отговаря Джак.
Кери се привежда към него и го фиксира настойчиво със студените си сини очи.
— Голфът!
— Голфът? — повтаря Джак.
— Бизнесът е въпрос на контакти! — натъртва Кери. — Всичко зависи от връзките. И ще ти кажа, Джак, че аз съм се запознала с най-влиятелните хора в бизнеса на тази страна на игрището за голф. Благодарение на голфа познавам шефовете на всички големи компании. Дори на тази тук — махва тя към къщата с недоизяденото пилешко бутче в ръка. — Познавам шефа тук. Още утре мога да му се обадя, ако поискам.
Зяпвам я, смразена от ужас.
— Ама наистина ли? — пита Джак, сякаш изпълнен със страхопочитание.
— О, да! — потвърждава Кери, навежда се към него и добавя доверително: — И то баш шефът!
— Баш шефът — повтаря Джак. — Страхотно.
— О, Кери би могла да му каже някоя добра дума за теб, Джак! — разпалено подхвърля мама, обзета от неочаквано вдъхновение. — Ще го направиш, нали, Кери, миличка?
Усещам да ме напушва истеричен смях. Само да не беше всичко толкова потискащо!
— Май ще трябва незабавно да се запиша на курс по голф — казва Джак съвършено сериозно. — За да се запозная с подходящите за кариерата ми хора. — Повдига леко вежди към мен и пита: — Ти как смяташ, Ема?
Загубила съм ума и дума от неудобство. Иска ми се да потъна в земята от срам.
— Мистър Харпър? — чувам гласа на Сирил и въздъхвам с облекчение.
Всички вдигаме глави към него. Сирил се навежда уважително към Джак.
— Безкрайно съжалявам, че се налага да прекъсна разговора ви, сър — казва той, като оглежда озадачено семейната ни групичка, сякаш се пита поради каква причина великият Джак Харпър е седнал при нас. — Но Малкълм Сейнт Джон е тук и би желал да размени няколко думи с вас.
— Да, разбира се — кимва Джак и добавя с учтива усмивка към мама: — Бихте ли ме извинили за момент.
Джак закрепва внимателно чашата върху чинията си, изправя се и се отдалечава, а близките ми се споглеждат объркано.
— Значи му давате втори шанс, а? — подвиква татко шеговито към Сирил.
— Моля? — пита неразбиращо Сирил.
— Това момче Джак… — махва татко към Джак, който разговаря с внушителен на вид възрастен мъж, облечен в морскосин блейзер. — Мислите отново да го назначите, нали така?
Сирил мести втренчен поглед от татко към мен и обратно.
— Всичко е наред, Сирил — подвиквам му аз ведро. После снишавам глас и прошепвам на баща ми: — Млъквай, татко. Той е собственик на компанията.
— Какво? — зяпват ме близките ми озадачено.
— Той е собственик на компанията — повтарям, цялата пламнала. — Така че… по-добре престанете да…
— Този мъж с костюм на шут е собственикът на компанията ви, така ли? — Мама гледа изненадано след Сирил.
— Не той! А Джак. Компанията е на Джак. Или поне по-голямата й част. — Те продължават да ме гледат неразбиращо. — Джак е един от основателите на „Пантера Корпорейшън“ — натьртвам отчаяно. — Но е скромен.
— Да не искаш да кажеш, че това момче тук е великият Джак Харпър? — пита Нев невярващо.
— Да.
Настава потресено мълчание. Поглеждам ги. Парченце пилешко пада от зяпналата уста на Кери.
— Джак Харпър… мултимилионерът? — уточнява за всеки случай татко.
— Мултимилионер ли? — повтаря мама тотално объркана. — Ами в такъв случай доматите и баницата…
— Стига с тази баница! — срязва я татко. — За какво му е на него твоята баница?! Той може да си купи милион баници, ако поиска!
Мама трескаво започва да оглежда одеялото за пикник, върху което сме се разположили.
— Бързо! — изведнъж ми нарежда тя. — Изсипи пържените картофи в купа!
— И така са си добре… — възразявам вяло.
— Мултимилионерите не ядат пържени картофи от хартиен плик! — изсъсква ми мама, изважда от кошницата една пластмасова купа и ги изсипва в нея. После започва припряно да оправя одеялото. — Браян! Имаш трохи по брадата.
— Ти пък как така се познаваш с Джак Харпър, по дяволите? — пита Нев.
— Ами… познавам се — измънквам и леко се изчервявам. — Работихме заедно и… един вид… се сприятелихме. Вижте какво, дръжте се естествено — добавям припряно, когато виждам, че Джак се ръкува с мъжа в блейзера и тръгва обратно към нас. — Дръжте се както преди…
О, Господи! Защо изобщо си хабя думите! Когато Джак наближава, и четиримата изпъват учтиво рамене и го зяпват в мълчаливо страхопочитание.