Дочувам писъците да ме заливат като вълна — дори преди още да осъзная какво става.
О, Боже! О, Боже! О, Боже! О, Боже! О, Боже! О, Боже… ООО!… НЕ! НЕ! НЕ!
Падаме! О, Боже, падаме!!!
Сриваме се надолу. Самолетът пада като камък. Един мъж от другата страна на пътеката излита от креслото и си удря главата в тавана. По челото му потича кръв. Вкопчвам се в креслото си, за да не ме постигне същата участ, но усещам как нещо се опитва да ме изтръгне нагоре, сякаш някой ме дърпа… като че гравитацията се е задействала в обратна посока. Няма време за мислене. Умът ми не може да… Из кабината летят чанти, чаши, една от стюардесите е паднала, вкопчила се е в седалката…
О, Боже! О, Боже! О, сега скоростта май намалява. Сега… май е по-добре.
Мамка му! Просто… не мога… аз…
Поглеждам американеца в съседното кресло — и той се е вкопчил в седалката си също като мен.
Прилошава ми. Мисля, че ще повърна. О, Боже!
Добре. Сега… май вече… всичко е отново нормално.
— Дами и господа — долита глас по интеркома и всички рязко вдигат глави, — говори капитанът на самолета.
Сърцето ме стяга и бие до пръсване в гърдите ми. Не съм в състояние да слушам. Нито да мисля.
— Попаднахме във въздушно завихряне и за известно време може да сме малко нестабилни. Призовавам ви да се върнете по местата си и да си закопчеете коланите колкото е възможно по-…
Самолетът отново подскача силно и гласът на капитана потъва в писъците и виковете на пътниците.
Сякаш сънувам някакъв кошмар.
Хората от екипажа сядат на седалките си и се пристягат с коланите. Една от стюардесите попива със салфетка стичащата се по лицето й кръв. Само допреди миг момичетата щастливо ни предлагаха захаросани бадеми.
Не, не, това се случва с други хора, в други самолети. Като тези по видеофилмите с инструкции за безопасност. Не и с мен!
— Моля, запазете спокойствие — долита гласът на капитана. — Веднага, щом имаме допълнителна информация, ще…
Да запазя спокойствие ли?!? Та аз не мога да дишам, камо ли да запазвам спокойствие!! Какво да направим, за Бога? Защото не може просто да си седим, докато самолетът подскача като побеснял кон, нали така?!?
Чувам някой зад мен да рецитира „Света Богородице, изпълнена с милост…“ и ме залива нова вълна от паника. Хората се молят. Значи това наистина ни се случва.
Ще умрем.
Ще умрем!
— Моля? — пита американецът от съседното кресло, който се е обърнал към мен и ме гледа с напрегнато и пребледняло лице.
Да не би да съм го казала на глас?
— Ще умрем — повтарям, загледана в лицето му.
Това е може би последният жив човек, който ще видя преди смъртта си. Буквално попивам с поглед чертите на лицето му, бръчиците край тъмните му очи, изпечената челюст със сянка от наболата брада.
Самолетът изведнъж пропада рязко надолу и аз неволно изпищявам.
— Не, не мисля, че ще умрем — казва американецът, но виждам, че и той се е вкопчил здраво в страничните облегалки на креслото си. — Капитанът каза, че просто сме попаднали в завихряне…
— Ами да, какво друго да каже?!? — възкликвам истерично. — Не може да ни изтресе „Е, хора, това е краят, ще се видим на оня свят!“, нали така? — Самолетът отново подскача ужасяващо и аз панически сграбчвам ръката на американеца. — Не, няма да се спасим. Знам, че няма да се спасим. Това е краят, Но аз съм само на двадесет и пет години, за Бога! Още не съм готова да умра! Нищо не съм постигнала. Не съм имала деца. Не съм спасила човешки живот… — Блуждаещият ми поглед случайно допада на статията „Тридесет неща, които всяка жена трябва да направи, преди да навърши тридесет години“. — Не съм покорила никой планински връх. Нямам татуировка. И дори не знам дали имам G-точка (Предполага се, че във вагината на всяка жена има особено чувствителна област, G-точка, чието стимулиране води до страхотен оргазъм. — Бел. прев.)!…
— Извинете, не ви разбрах? — поглежда ме леко стреснато мъжът, но аз дори не го и чувам.
— Кариерата ми е пълен майтап. Изобщо не съм преуспяваща бизнесдама. — При тези думи незнайно защо посочвам полуразплакана костюма си. — И нямам никакъв екип! Аз съм само една нищо и никаква асистентка и днес беше изобщо първата в живота ми голяма самостоятелна делова среща за сключване на сделка и какво? Пълен провал! През повечето време нямам никаква представа за какво говорят хората. И не знам какво значи „логистично“. И никога, никога няма да заслужа повишение. И дължа на татко четири хиляди лири. И никога не съм се влюбвала истински…
Изведнъж се стряскам от думите си.
— Извинете ме — обръщам се към американеца, като издишам рязко. — Не би трябвало да ви обременявам по този начин.