— Ей — провиква се Ник с телефонната слушалка в ръка. — Джак Харпър ще говори по телевизията!
— Какво? Кога? — разнасят се възгласи от всички страни.
Вдигам изненадано глава. Джак ще говори по телевизията ли?
Как така не ми е споменал нито дума за това?
— Да не би някой телевизионен екип да се изтресе тук? — суетно започва да оправя косата си Артемис.
— Не знам — свива рамене Ник.
— Я чуйте всички — надига глас Пол, който точно в този момент се появява от офиса си. — Джак Харпър е дал интервю за телевизионната програма „Бизнес наблюдател“. В голямата заседателна зала сме сложили широкоекранен телевизор. Всеки, който желае, може да отиде и да гледа интервюто там. Един от вас обаче трябва да остане, за да вдига телефоните — заявява Пол и погледът му се спира върху мен. — Ема, ти оставаш тук.
— Какво? — питам неразбиращо.
— Ти оставаш тук да вдигаш телефоните — натъртва Пол. — Ясно ли е?
— Не. Искам да кажа… И аз също искам да гледам интервюто! — възкликвам настоятелно. — Не може ли някой друг да остане? Артемис, не можеш ли ти да останеш?
— Изключено! — само дето не кресва Артемис. — Не бъди такъв егоист, Ема. Пък и на теб изобщо няма да ти бъде интересно.
— Ще ми бъде интересно!
— Не, няма! — презрително врътва очи Артемис.
— Ще ми бъде! — виквам отчаяно. — Той е…той е и мой шеф също!
— Да бе, вярно — съгласява се саркастично Артемис. — С една малка разлика. Ти едва ли си разменила и две думи с Джак Харпьр.
— Напротив! Много повече съм разменила дори! — изтърсвам, преди да успея да се възпра. — Веднъж например присъствах на заседание, на което беше и той…
— И му поднесе чаша чай, а? — Артемис среща погледа на Ник и му прави подигравателна физиономия, за да подчертае колко съм глупава.
Гледам я преизпълнена с ярост, кръвта бучи в ушите ми, изгарям от желание поне веднъж да ми хрумне нещо наистина умно и съкрушително, с което да я унижа.
— Достатъчно, Артемис — отсича Пол. — Ема, ти оставаш тук. Край, въпросът е решен.
В дванадесет без пет офисът вече е напълно пуст. Тук сме само аз, една бръмчаща муха и един факсов апарат, който делово изписва получавано в момента съобщение. Отчаяно бръквам в средното чекмедже на бюрото си и измъквам един аерошоколад, а след него и голяма диетична бисквита. Точно съм отхапала първата хапка шоколад, когато телефонът ми иззвънява.
— Всичко е наред — долита гласът на Лиси. — Видеото е готово за запис.
— Благодаря ти, Лиси — казвам, дъвчейки поредното парче шоколад. — Ти си страхотна.
— Не мога да повярвам, че не са ти позволили да отидеш и ти да го гледаш.
— И аз. Адски несправедливо! — Свличам се още по-нещастно в стола си и буквално натъпквам устата си с шоколад.
— Както и да е, довечера ще го гледаме заедно. Джемима също е пуснала видеото си да записва, така че твърдо ще го имаме.
— А Джемима защо си е вкъщи? — питам изненадано.
— Писала се е болна, за да се отдаде на домашни козметични процедури. О, щях да забравя. Обади се баща ти — додава Лиси предпазливо.
— Аха — отронвам с леко угризение на съвестта. — И какво каза?
Не съм говорила с мама и татко от скандала на Корпоративния ден на семейството. Просто нямам сили да го направя. Още ме боли и се срамувам от станалото, пък и съм наясно, че те при всички положения ще застанат на страната на Кери.
Ето защо когато татко ми звънна в офиса още на следващия понеделник, аз се направих на много заета и казах, че ще им се обадя. Така и не го направих.
Добре де, знам, че все някога ще трябва да говоря с тях. Но само да не е сега. Не и когато съм толкова щастлива.
— Видял рекламния спот за интервюто — казва Лиси. — Познал Джак и се притеснил, че може да го изпуснеш, ако не знаеш кога ще го излъчват. И освен това каза, че… — Лиси замълчава колебливо. — Наистина иска да поговорите за някои неща.
— Ооо! — възкликвам и покривам с драскулки някакъв телефонен номер в бележника си, който се предполага, че трябва да пазя.
— Каза още, че двамата с майка ти ще го гледат. А също и дядо ти.
Страхотно. Направо чудничко. Целият свят ще гледа Джак по телевизията. Така де, целият свят без мен.
С Лиси си казваме довиждане и после отивам да си взема едно капучино от новия автомат за кафе. Връщам се и унило оглеждам пустия офис. Отивам и сипвам щедра доза портокалов сок в корените на коледната звезда на Артемис. Като допълнително отмъщение добавям и малко тонер за фотокопирни апарати.