После обаче ми става кофти от собствената ми дребнава отмъстителност. Така де, какво е виновно бедното растение?
— Извинявай — обръщам се гласно към коледната звезда и леко докосвам с пръст едно от листата й. — Ама собственичката ти е голяма гадина. Но това вероятно ти е известно и без да ти го казвам.
— Говориш с твоя тайнствен приятел, а? — разнася се саркастичен глас зад гърба ми.
Обръщам се стреснато и виждам Конър да стои на прага.
— Конър? Какво правиш тук? — питам изненадано.
— Отивам да гледам интервюто на Харпър. Но първо исках да ти кажа нещо набързо. — Той пристъпва няколко крачки в офиса и забива в мен обвинителен поглед. — И така, ти ме излъга, Ема.
Мамка му! Дали се е досетил? Сигурно ни е разкрил на Корпоративния ден на семейството.
— Какво имаш предвид? — питам нервно.
— Току-що си поговорих с Тристан от дизайнерското студио — отбелязва Конър с натежал от възмущение глас. — Той е гей! Няма начин да излизаш с него, нали така?
Чакай, чакай малко! Ама той сериозно ли си е мислил, че излизам с Тристан от дизайнерското студио? Та на Тристан от сто километра си му личи, че е гей. Хич не му и трябва да носи розови панталонки, дамска чантичка и да си тананика хитовете на Барбара Стрейзанд.
— Правилно — потвърждавам, като едва се сдържам да не се разсмея. — Не излизам с Тристан.
— Не разбирам защо трябваше да ме лъжеш — вирва брадичка Конър с израз на наранено достойнство. — Очаквах да сме по-откровени един с друг. Просто не разбирам в що за човек си се превърнала, Ема. Това е всичко, което исках да ти кажа.
След тези думи той се врътва и бързо се отдалечава по коридора.
В следващите двадесетина минути приемам няколко съобщения за Пол, едно за Ник и едно за Каролин. Разпределям купчина новополучени писма. Адресирам няколко плика за изпращане. И после изведнъж скачам решително.
Така де, тъпо е да стоя тук. Дори е повече от тъпо. Смешно и жалко е! Та аз обичам Джак. И Джак ме обича. Трябва да съм там, да му оказвам морална подкрепа. Грабвам капучиното и бисквитата си и се втурвам по коридора. Заседателната зала е претъпкана, но успявам да се промъкна напред, между двама типа, и аз не знам от кой отдел, които дори не гледат Джак, ами обсъждат резултатите от някакъв мач.
— Какво правиш ти тук? — пита Артемис, когато в един момент се озовавам до нея. — Ами телефоните?
— Няма таксация без презентация — чувам се да казвам внушително.
Това едва ли е подходящо изказване за случая (не че изобщо знам какво означава), но с него определено постигам желания ефект, защото Артемис ме зяпва и млъква.
Надигам се на пръсти, за да мога да виждам екрана над главите на хората пред мен. И най-сетне — да, ето го! Седи небрежно отпуснат на креслото в студиото, облечен в дънки и бяла тениска, а срещу него са седнали водещите на предаването — мъж и жена в делови костюми.
Ето го! Мъжът, когото обичам. О, Боже, толкова е хубав, че ми се приисква да го целуна. И ако нямаше хора, положително щях да отида и да лепна една целувка на телевизора. Честно.
— Разбира се, след смъртта на Пийт ми беше много тежко — казва Джак точно в този момент. — Но наскоро… наскоро животът ми се преобърна и отново се чувствам вдъхновен. Отново изпитвам удоволствие и от живота, и от работата си.
Цялата потръпвам от щастие и гордост.
Така де, той сигурно намеква за мен, нали? Няма за какво друго. Аз съм преобърнала живота му! О, Господи! Това звучи дори още по-романтично от „ти ме заплени“!
— Вече навлязохте на пазара за тонизиращи напитки — отбелязва водещият. — А сега се каните да стъпите и на пазара за женски артикули.
— Какво? — разнасят се изненадани възгласи из залата и хората започват да се споглеждат.
— Каним се да стъпим на женския пазар, така ли?
— Че откога?
— Аз всъщност знаех — подхвърля нехайно Артемис. — От известно време няколко души сме в течение на този проект.
Изведнъж се сещам за онова съвещание на Джак… с яйчниците. Адски вълнуващо! Тръгваме в нова посока!
— Би ли споделил с нас малко повече подробности? — пита водещият.
— Проектът все още е в ранните си стадии — отговаря Джак. — Но мога да ви кажа, че предвиждаме цяла линия продукти, предназначени за жени. Напитка, дрехи, парфюми. Имаме съвсем точна творческа визия — казва той, усмихва се на водещия и добавя: — И сме въодушевени от новия си проект.
— А накъде ще се прицелите този път? — пита водещият, като се консултира със записките си. — Към жените от спортен тип ли?
— Съвсем не — отговаря Джак. — Целта ни е… момичето от улицата.