— Момичето от улицата ли? — водещата изведнъж се поизправя на стола си и изглежда някак леко засегната. — Какво имаш предвид? Какво, според теб, представлява това момиче от улицата?
— Какво представлява ли? — Джак прави кратка пауза. — То е на двадесет и няколко години. Работи в някакъв офис. Отива на работа с метрото. Вечер излиза с приятелки, а после се прибира вкъщи с автобуса… Едно най-обикновено, съвсем незабележително момиче.
— Има ги хиляди такива — подхвърля водещият с усмивка.
— Но марката „Пантера“ винаги се е асоциирала с мъжете — отбелязва скептично водещата. — С типично мъжкия стремеж към съревнование и победа. С мъжката ценностна система. Наистина ли смяташ, че ще можете да се прехвърлите и да покорите женския пазар?
— Направихме проучвания — спокойно обяснява Джак. — И имаме чувството, че познаваме добре мишената, към която сме се прицелили.
— Проучвания, така ли? — остро подхвърля водещата. — Да не би това да е поредният случай, когато мъжете ще казват на жените какво да харесват и да искат?
— Определено не — отговаря Джак все така учтиво, но забелязвам по лицето му да пробягва лека досада от неприкрития и нападателен феминизъм на водещата.
— Доста компании са се опитвали да се пренасочат към нов пазар и са се проваляли — казва водещият. — Да не се окажете и вие една от тях?
Господи, защо са толкова враждебно настроени? Сигурна съм, че Джак знае какво прави!
— Убеден съм, че ще успеем — отговаря спокойно Джак.
— О, я стига! — възкликва водещата, обляга се назад и скръства ръце пред гърдите си. Цялата й поза излъчва авторитетност и недоверие. — Възможно ли е компания като „Пантера“… възможно ли е типичен мъж като теб… наистина да прозре в психиката на… както ти го нарече… най-обикновеното, съвсем незабележително момиче?
— Да, възможно е! — предизвикателно я поглежда в очите Джак. — Познавам това момиче, тази млада жена всъщност.
— Познаваш я? — със саркастично недоумение повдига вежди водещата.
— Знам какво представлява тя — продължава Джак. — Знам какви са вкусовете й. Знам какви дрехи харесва. Знам какво обича да яде и да пие. Знам какво иска да получи от живота. Тя носи дрехи дванадесети номер, но й се иска да бъде осми. Тя… — Джак разперва леко ръце, сякаш търсейки вдъхновение. — …Тя яде овесени ядки на закуска и обича да си топва диетична бисквита в капучиното.
Изненадано поглеждам диетичната бисквита, която държа и точно се канех да топна в капучиното си. А… а тази сутрин закусвах овесени ядки.
— В днешно време отвсякъде ни се натрапва агресивно една измислена представа за съвършени, лъскави хора, живеещи в някакъв измислен, съвършен, лъскав свят — все повече се разпалва Джак. — Докато тази млада жена е напълно реална. В някои дни тя има настроение и се чувства добре, в други няма. Носи модни прашки, въпреки че ги смята за неудобни. Прави си стриктен седмичен режим за физически упражнения, който обаче никога не изпълнява. Пред хората се преструва, че чете издания за бизнес, но в действителност чете пъхнатото между страниците им клюкарско списание.
Гледам като омагьосана телевизионния екран.
Чакай, чакай малко… Това ми звучи някак… прекалено познато.
— Точно както правиш ти, Ема — подхвърля ми Артемис. — Видях те да четеш един брой на „Окей“, пъхнат между страниците на „Маркетинг Уийк“. — Поглежда ме с подигравателна усмивка и очите й се спират върху диетичната бисквита и капучиното в ръцете ми.
— Тази млада жена обича красивите дрехи, но не е жертва на модата — продължава Джак от екрана. — Най-често може да я видите обута в дънки…
Артемис вперва невярващ поглед в моите „Левис“.
— …и с изкуствено цвете в косата…
Неволно вдигам ръка и докосвам изкуствената роза в косата си.
Не, не. Невъзможно е той да… Невъзможно е той да говори за…
— О… Боже… мили! — на висок глас, бавно и натъртено произнася Артемис.
— Какво? — пита Каролин, която седи от другата й страна.
После проследява погледа на Артемис и изразът на лицето й постепенно преминава от любопитство в шокирано разпознаване.
— Боже мили! — възкликва Каролин. — Ема! Та това си ти!
— Не, не съм аз! — възразявам, но с разтреперан глас.
— Ти си!
Забелязвам, че хората наоколо започват да се смушкват един друг и да ме зяпат.
— Тя чете по петнадесет хороскопа всеки ден и си избира да вярва на онзи, който й харесва най-много — долита гласът на Джак.
— Ти си! — изумено извиква Каролин. — Ти точно така правиш!
— …прехвърля отгоре-отгоре какво пише по кориците на сериозните книги, а после се преструва, че ги е чела… — продължава Джак.