— Знаех си, че не си чела Дикенс! — триумфално възкликва Артемис.
— …обожава сладко шери…
— Обожаваш сладко шери ли? — поглежда ме ужасено Ник. — А стига бе, такава гадост!
— Това е Ема! — дочувам да си подвикват хората отвсякъде. — Ема Коригьн!
— Ема? — поглежда ме Кейти невярващо. — Но… но…
— Не е Ема! — изведнъж извиква през смях Конър, който се е облегнал на стената в другия край на залата. — Я не ставайте смешни! Като начало, Ема е осми номер, а не дванадесети!
— Осми номер ли? — захилва се подигравателно Артемис.
— Осми номер! — изкикотва се Каролин. — Как ли пък не!
— Какво, не си ли осми номер? — зяпва ме удивено Конър. — Но нали ми каза, че…
— Знам…, че ти казах — преглъщам тежко с пламнало лице. — Но бях… щях да…
— Наистина ли си купуваш дрехите от магазини за втора употреба, а се преструваш, че са нови? — пита Каролин заинтригувано, като отклонява поглед от телевизора към мен.
— Не! — възкликвам възмутено. — Така де… може би… понякога…
— Тя тежи шестдесет и един килограма, но казва, че е петдесет и един — долита гласът на Джак.
Какво? Какво?
Цялото ми тяло се сгърчва шокирано.
— Не е вярно! — виквам възмутено към екрана. — Изобщо не тежа шестдесет и един килограма! Тежа… тежа около… петдесет и шест… и половина… — добавям припряно половинката, защото виждам, че всички са извърнали глави към мен и ме зяпат изпитателно.
- … мрази плетивата на една кука…
Из залата се разнася удивен шепот.
— Какво? Мразиш моите плетива, така ли? — долита до слуха ми невярващият глас на Кейти.
— Не е вярно! — обръщам се ужасена към нея. — Не е вярно! Обожавам ги! Много добре знаеш, че обожавам плетивата на една кука!
Но Кейти вече е изхвърчала ядосано от залата.
— Тя плаче, когато слуша „Карпънтърс“ — казва Джак от екрана. — Тя обича „Абба“ и ненавижда джаза…
О, не! О, не… о, не…
Конър ме гледа така, сякаш собственоръчно съм забила кама в сърцето му.
— Ти… ненавиждаш… джаза!
Чувствам се така, както в някой от онези кошмари, когато съзнаваш, че всички виждат бельото ти и искаш да побегнеш, а не можеш. Буквално съм като парализирана от шок и ужас. В състояние съм единствено да гледам втренчено напред и вътрешно да се гърча в тотална агония, докато гласът на Джак ехти неумолимо откъм телевизионния екран.
Всичките ми тайни! Всичките ми лични… всичките ми най-интимни тайни! Оповестени на всеослушание по телевизията! Толкова силно съм потресена, че дори не възприемам всичко, което казва.
— Когато отива за първи път на среща с някой мъж, тази млада жена си облича бельо, за което вярва, че й носи късмет… тайно взема от гардероба на съквартирантката си обувки и дрехи, които после представя за свои… прави се, че тренира кикбокс… има двойствени чувствало отношение на религията… притеснява се, че гърдите й са прекалено малки…
Затварям очи, неспособна да понеса чутото! Гърдите ми! Той каза за гърдите ми! По телевизията!
Залата вече кънти от смехове. Заравям лице в ръцете си. Имам чувството, че умирам.
— Секси ли е? — пита водещият заинтригувано.
Сърцето ми пропада в петите от ужас. Забивам поглед в екрана, неспособна да си поема дъх от обзелата ме паника. О, Господи! Какво ще каже?
— Много е сексуална! — отговаря Джак на секундата и всички ме зяпват изненадано. — Тя е модерна млада жена, която си носи презервативи в чантичката.
Едва ли би могъл да каже нещо по-страшно от това, нали така?
Боже мили, и майка ми слуша всичко това! Майка ми, за Бога!!!
— Но може би все още не е разгърнала целия си потенциал в тази насока… — продължава Джак. — Може би досега е била разочарована в секса…
Не съм в състояние да погледна към Конър. Нито изобщо към когото и да било.
— Може би изпитва желание да експериментира в тази област… може би е имала… как да кажа… лесбийска фантазия за най-добрата си приятелка.
Не, не, не!!! Свивам се от ужас. Изведнъж си представям как Лиси гледа потресено екрана у дома, отвратено притиснала длан към устата си. Край! Никога повече няма да мога да я погледна в очите.
— Това беше глупав сън! — отчаяно се опитвам да обясня аз, защото всички ме зяпват шокирано. — Не фантазия, а сън! Има разлика между двете!
Иска ми се да се хвърля към телевизора, да го ударя, да го изгася.
Но би било съвършено безсмислено, нали? Защото милиони други телевизори, в милиони домове, са включени. И навсякъде хората гледат и слушат интервюто на Джак!
А той продължава:
— Тя вярва в романтичната любов. Вярва, че някой ден животът й изведнъж ще стане вълнуващ и прекрасен. Тази млада жена си има своите надежди, страхове и тревоги, както всеки един от нас. Понякога се чувства изплашена. — Джак прави кратка пауза и добавя малко по-задушевно: — Понякога се чувства необичана. Понякога й се струва, че никога няма да успее да спечели одобрението на хората, на които държи най-много.