Джак само ме е използвал.
Ама че глупачка съм била. Пълна глупачка!
Когато най-сетне се довличам до апартамента, спирам за малко пред входа, избърсвам сълзите от лицето си и си поемам няколко пъти дълбоко дъх.
Господи, как сега ще погледна Лиси в очите след това, което Джак каза по телевизията?
С Лиси сме най-добри приятелки от деца. Неведнъж ми се е случвало да изпадам в неудобни ситуации пред нея. Но нищо, абсолютно нищо не може да се сравни с това!
Де да можеше в последния момент преди интервюто тя да е решила да излезе и изобщо да не го е гледала! Но в мига, когато отварям вратата на апартамента, я виждам да излиза от кухнята в коридора. Поглежда ме и по израза на лицето й познавам, че това е краят. Оттук нататък нещата между нас никога няма да са същите, каквито бяха. Джак предаде не само любовта ми. Той съсипа и най-доброто приятелство, което съм имала през живота си. Точно както стана и във филма „Когато Хари срещна Сали“. Сексът се изпречва на пътя на нашите взаимоотношения и никога вече няма да можем да бъдем приятелки, защото искаме ди спим заедно…
Не, не е така! Това беше във филма. Ние с Лиси не искаме да спим заедно. Ние искаме да… Не, тоест ние не искаме да…
Така де… Както и да е. Скапана работа.
— О! Ъъъ… хм… здрасти, Ема! — измънква Лиси, забила поглед в пода.
— Здрасти! — отговарям със свито гърло. — Реших да се прибера по-рано. В офиса стана просто… направо… ужасно…
Млъквам нерешително. Настава възможно най-тягостното, най-отчайващото мълчание на света. Но то не може да продължава вечно, нали така?
— Ъъъ… гледала си интервюто, предполагам — започвам най-сетне аз.
— Да — отронва Лиси, без да откъсва поглед от пода. — И аз… исках само да ти кажа, че… че, ако искаш да се изнеса, веднага ще го направя.
В гърлото ми засяда буца. Знаех си. Знаех си, че така ще стане. Това е краят на нашето неразделно приятелство, продължило двадесет и една години. Една мъничка тайна излиза наяве и край… всичко свършва.
— Не е нужно — казвам, като едва се сдържам да не ревна с глас. — Аз ще се изнеса.
— Не! — извиква Лиси. — Аз ще се изнеса. Ти нямаш никаква вина за това, Ема! Аз съм виновна! Аз… аз… съм те подстрекавала.
— Какво? — зяпвам я изумено — Какви ги приказваш, Лиси?! Изобщо не си ме подстрекавала!
— Подстрекавала съм те! — настоява Лиси. Изглежда буквално смазана. — Чувствам се ужасно виновна пред теб. Но… но… не съм знаела, че изпитваш такива… към мен…
— Ама аз не изпитвам!
— Сега вече си давам сметка какво ти е било. Да ме гледаш да се мотая полугола из апартамента… Нищо чудно, че си се чувствала потисната и нещастна!
— Ама аз не съм! — извиквам отчаяно. — Лиси, не съм лесбийка!
— Добре де, бисексуална. Или двустранно ориентирана. Или какъвто там термин предпочиташ.
— Не съм и бисексуална. Нито двустранно ориентирана. Нито никаква!
— Ема, моля те! — сграбчва ръката ми Лиси. — Не се срамувай от своята сексуалност! Кълна се, че ще те подкрепя изцяло какъвто и избор да направиш…
— Лиси, не съм бисексуална! — виквам й през сълзи аз. — И не ми трябва подкрепа! Това беше само един сън. Най-обикновен тъп кошмар и нищо друго! Не беше сексуална фантазия! Изобщо не съм искала да го сънувам… и това не значи, че съм лесбийка… и не значи, че си падам по теб… и изобщо нищо не значи!
— О! — отронва Лиси сащисано. — О, ясно. Аз пък си помислих, че е… знаеш какво. Помислих си, че ти искаш да…
— Нищо подобно! Просто сънувах веднъж някаква дивотия.
— Аха. Ясно.
Настава продължително мълчание. Лиси разглежда съсредоточено ноктите си, а аз — каишката на часовника си.
— Я кажи, ама ние двете… наистина ли… — започва най-сетне Лиси.
О, Господи!
— Ъъъ… хм… да — признавам с половин уста.
— Ами аз… добра ли бях?
— Какво? — зяпвам я изумено.
— В съня ти. — Лиси ме поглежда право в очите и се изчервява. — Добра ли бях в секса?
— Лиси… — правя измъчена и ужасена физиономия аз.
— Бях пълна трагедия, нали? Тотален боклук! Знаех си! Знаех си, че за нищо не ставам.
— Глупости! Не е вярно! — възкликвам, възмутена от ниското й самочувствие. — Ти беше… беше наистина…
Господи! Не мога да повярвам, че водя с приятелката си разговор за сексуалните й качества на сънувана лесбийка!
— Лиси, дай да оставим тази тема, става ли? Денят ми беше достатъчно ужасен и без това.
— О, Боже! Да. Да, разбира се — изведнъж се изпълва с угризения Лиси. — Извинявай, Ема. Сигурно се чувстваш адски…
— Адски, тотално и абсолютно унижена, обидена и предадена! — Правя безуспешен опит да се усмихна. — Аха. Точно така се чувствам. Дори още по-зле.