— Гледа ли някой от офиса интервюто? — пита Лиси съчувствено.
— Дали някой го е гледал? — извиквам и отново се сгърчвам от ужас. — Всички го гледаха, Лиси! Абсолютно всички! И всички бяха наясно, че става дума за мен! И всички ми се смееха и подиграваха. Идеше ми да потъна в земята от срам. Искаше ми се да се свра някъде и… и да умра.
— Боже мили! — възкликва Лиси потресено.
— Ужасно беше! Просто ужасно! Никога, през целия си живот, не съм се чувствала по-засрамена! Никога не съм се чувствала така… така изложена на показ. Целият свят разбра, че смятам прашките за неудобни и че всъщност не тренирам кикбокс, и че не съм чела Дикенс… — Гласът ми се разтреперва все повече и повече. Изведнъж избухвам в плач. — О, Господи, Лиси! Ти беше абсолютно права. Чувствам се толкова… глупаво. Пълна глупачка! Той просто ме е използвал. Още от самото начало. Никога нито за миг не се е интересувал истински от мен. За него аз съм била просто едно… средство за проучване на пазара.
— Какво говориш?! — възкликва Лиси удивено. — Откъде знаеш?
— Знам! Разбира се, че знам. Затова е бил „запленен“. Затова се интересуваше толкова много от всичко, което казвам. Затова непрекъснато ми задаваше въпроси. Не защото ме е обичал! А защото си е дал сметка, че е попаднал на типичната представителка за пазарната ниша, в която се е прицелил. Още в самолета с разбрал, че до него седи едно най-обикновено, съвсем незабележително момиче от улицата, което инак няма къде да срещне при неговия баровски начин на живот… пък дори да го срещне, изобщо не би му обърнал внимание. Така де, той самият го каза по телевизията. Че съм най-обикновено, съвсем незабележително момиче.
— Не е вярно! — разгорещено ми възразява Лиси, — Ти си забележителен човек, Ема!
— Вярно е! Точно такава съм, каквато той каза! Кръгла нула! И на всичкото отгоре се показах пълна глупачка. Вярвах му за всичко! И бях дълбоко убедена, че ме обича! Добре де, може би не че ме обича — добавям, като се изчервявам, — но поне, че ме харесва толкова, колкото и аз него.
— Знам, Ема, знам! — казва Лиси, готова и тя да ревне с глас.
Навежда се към мен и ме прегръща силно. В следващата секунда обаче се отдръпва рязко и лицето й пламва като домат.
— Това, че те прегръщам, не те… нали? Искам да кажа… не те възбужда или нещо подобно…
— Лиси! — възкликвам отчаяно. — За последен път ти казвам: не съм лесбийка!!!
— Добре де, добре, разбрах! — припряно се съгласява тя. — Хубаво. Извинявай. — Отново ме прегръща, после става от дивана. — Хайде, ела. И двете имаме нужда да пийнем по нещо.
Сипваме си по чаша водка и излизаме на тясното балконче, наречено „просторна тераса“ от хазаина ни, когато наемахме апартамента. Настаняваме се на слънце и замислено отпиваме от чашите си.
— Трябваше да се досетя! — въздъхвам горчиво по едно време. — Как може да съм толкова глупава! Би трябвало да знам, че мултимилионер като него за нищо на света не би се заинтересувал искрено от момиче като мен.
— Стига де, Ема! — възкликва Лиси. — Та той беше толкова мил. Просто не мога да повярвам, че всичко е било само за да те използва. Мислиш ли, че действително може да е толкова циничен? — пита тя с дълбоко съмнение в гласа.
— Лиси… — поглеждам я аз, — истината е, че мъжете като него никога не биха стигнали върха, ако не са безскрупулни и готови да тъпчат другите хора. Просто така е устроен светът.
— Мислиш ли? — мрачно пита Лиси и сбърчва тъжно лице. — Адски депресиращо!
— О, това да не е телевизионната звезда Ема? — долита остър глас зад гърба ни и Джемима се появява на балкона, облечена в пухкав бял халат и плътно намацала лицето си с някаква маска. Присвива яростно очи към мен и добавя: — Мис „Никога не нося чужди дрехи“, а? Нещо да кажеш за сандалите ми от „Прада“?
Вече няма никакъв смисъл да се преструвам, че не е вярно, нали така?
— Прекалено остри върхове и адски неудобни — свивам с безразличие рамене.
Джемима си поема шокирано въздух и надава вик:
— Знаех си! Знаех си аз, че през цялото време тайно вземаш и носиш мои дрехи и вещи! Ами за жилетката ми от „Джоузеф“ ще си признаеш ли? Ами за чантичката от „Гучи?“
— За коя от всичките по-точно? — питам предизвикателно. За момент Джемима загубва дар слово. После обаче изсъсква ядно:
— За всичките! Мога да те дам под съд, ако искаш да знаеш! Ето, тук съм направила списък на поне тридесет неща, за които имам силното подозрение, че са били ползвани и от някой друг, освен мен, през последните три месеца и…
— О, я млъквай! — прекъсва я Лиси остро. — Нима не разбираш, че Ема е действително адски разстроена?! Била е предадена и унижена от мъжа, за когото е вярвала, че я обича, а ти…