— Аууу, каква изненада! — изписква с престорен ужас Джемима, а после добавя саркастично: — Странно, защо не припадам от учудване? Сигурна бях, че ще стане така. И дори те предупредих! Никога не казвай на мъжа всичко за себе си, ако не искаш да си имаш неприятности! Казах ти, че така ще стане, нали?
— Всъщност каза, че няма да се види с диамант на пръста! - обвинително виква срещу нея Лиси. — Изобщо нищо не спомена, че той ще се появи по телевизията и ще оповести пред цялата нация всичките й тайни! Да ти кажа, Джемима, би могла да проявиш поне малко съчувствие!
— Недей, Лиси! Джемима е съвършено права! — казвам мрачно. — Ако си бях държала тъпата уста затворена, нямаше да се случи подобно нещо. — Грабвам бутилката и си сипвам втора чаша водка. — Интимните връзки наистина са бойно поле. Или игра на шах. А аз какво направих? Сама натиках в ръцете му всичките си фигури. — Отпивам голяма глътка и добавям яростно: — Мъжете и жените не бива да си казват никога нищо един на друг! Никога! Нищо!
— Абсолютно! — подхвърля Джемима. — Колкото по-малко…
Тя млъква насред изречението, защото телефонът, който е изнесла на балкона и държи в ръката си, иззвънява.
— Ало? — казва Джемима в слушалката. — Камила, ти ли си? О! Ъъъ… момент.
Затулва микрофона с ръка и с широко отворени от изненада очи прошепва към нас:
— Джак е!
Зяпвам я шокирано.
— Кажи му, че Ема не иска да говори с него! — припряно нарежда Лиси.
— Трябва да говори с него! — прошепва настойчиво Джемима. — Инак той ще си помисли, че е победил.
— Но той при всички положения… — започва Лиси, но аз я прекъсвам, като грабвам слушалката от ръката на Джемима.
— Да? — казвам с бясно биещо сърце, но с възможно най-сух и враждебен тон.
— Ема, аз съм — долита до слуха ми познатия глас и изведнъж усещам прилив на толкова силни емоции, че чак краката ми се подкосяват.
Искам да плача. Искам да го ударя. Искам да го нараня… Но успявам някак да се овладея.
— Не желая никога повече да говоря с теб! — заявявам и изключвам захранването на слушалката, като едва си поемам дъх от вълнение.
В следващия миг телефонът отново зазвънява.
— Моля те, Ема — казва Джак, — изслушай ме за момент! Знам, че сигурно си разстроена. Позволи ми да ти обясня, моля те…
— Не чу ли какво ти казах? — повишавам тон с пламнало лице. — Ти ме използва и ме унижи, така че не искам никога повече да говоря с теб, нито да те виждам, нито да те чувам, нито да… да…
— Да те помирисвам — подсказва ми Джемима с настойчив шепот.
— …да те докосвам. Никога. Абсолютно никога.
Изключвам слушалката, влизам в хола и измъквам щепсела от контакта в стената. После с треперещи ръце изваждам мобилния си телефон от чантата и го изключвам в мига, в който той започва да звъни.
Връщам се на балкона, все още полуразтреперана от шок. Все още не мога да повярвам, че всичко изведнъж свърши… и то по такъв начин… Само за няколко часа цялата ми приказна любов се срина в калта.
— Знаеш какво трябва да направиш сега, нали, Ема? — поглежда ме Джемима.
— Не. Какво?
— Да си отмъстиш, разбира се! — забива в мен изпълнен с решимост поглед Джемима. — Да го накараш да си плати за стореното.
— О, не! — прави отвратена физиономия Лиси. — Толкова е унизително да си отмъщаваш! Не е ли хиляди пъти по-добре да отминеш с гордо презрение?
— Че каква полза като отминеш? — сопва й се Джемима. — Как ще си научи той урока, ако си премълчиш? Как ще разбере, че не е бивало да те обижда, така, че да не го повтаря нито към теб, нито към когото и да било друг?
— Двете с Ема винаги сме били на мнение, че човек трябва да държи на достойнството си — заявява Лиси решително. — Най доброто отмъщение е да не си позволиш да принизиш нравствените си ценности и да живееш добре, с гордо вдигната глава.
Няколко секунди Джемима гледа тъпо Лиси, след което свива рамене и се обръща към мен:
— Както и да е. Просто искам да ти помогна. Всъщност отмъщението е нещо като моя специалност. Не че се хваля, но…
— Добре де, какво имаш предвид? — питам, като отбягвам погледа на Лиси.
— Да издраскаш с пирон колата му, да му нарежеш костюмите, да зашиеш риба в подгъва на пердетата му и после да гледаш сеир, когато се развали… — вдъхновено подема Джемима така, сякаш рецитира поезия.
— Това в училище ли си го научила? — врътва очи към небето Лиси.
— Аз съм феминистка! — рязко вирва глава Джемима. — Ние, жените, трябва да отстояваме правата си. И то решително! Преди да се омъжи за баща ми, майка ми, например, имала връзка с един учен, който постъпил ужасно с нея. Отказал да се ожени за нея три седмици преди сватбата им, представяте ли си?! И така, една нощ тя се промъкнала в лабораторията и изключила всичките му глупави машинарии. Така цялото му многогодишно изследване отишло по дяволите! И това ако не е урок за Емерсън!