С неистова сила Маркъс откъсна устни от нейните, за да издърпа нетърпеливо ризата й, дърпайки деликатната материя с пръсти, а след това със зъби, докато не разкри гърдите й.
— Толкова красива си, колкото си спомням — каза дрезгаво, когато погледът му се спусна надолу по порцелановата й кожа, спирайки се върху тъмнорозовите й зърна и леката руменина на гърдите й.
Катрин го погледна срамежливо изпод вежди, захапвайки притеснено долната си устна в жест, който беше едновременно сладък и изключително еротичен.
— Маркъс? — прошепна тя.
— Да, сладка моя?
— Би ли… би ли ме целунал отново?
С дрезгав смях той наведе глава и улови устните й в изпепеляваща целувка, която остави и двама им без дъх и с копнеж, за който нямаше да си признаят. Плъзгайки устните си греховно бавно надолу по изящната извивка на шията й, той спираше да захапва и облизва тук и там, докато зъбите му не попаднаха на лявото й зърно, което пое между устните си и засмука диво. Тя се изви под него и извика, стискайки косата му с пръсти, които след това прокара го по гърба му като котка, карайки кожата му да потръпва.
Устните му се плъзнаха надолу до ръба на ризата й, а след това още по-надолу, докато чевръсто отместваше мокрия плат от кожата й я откри изцяло. Беше перфектна — от сладките извивки на гърдите й до изваяната форма на бедрата й. Изпиваше я цялата, първо с очи, а след това й с устните си. Тя се опита да затвори крака и да се извие настрани, когато усети дъхът му върху най-интимната част от тялото си, но той спря трескавите й движения, като притисна стройните й крака към леглото.
— Позволи ми — каза дрезгаво. — Просто ми позволи, Кат.
Предавайки се, тя отпусна тяло, след което извика в почуда, когато езикът му си проправи път през меките й къдрици до чувствителната й женственост. Той ближеше, захапваше нежно, целуваше и въздъхваше, докато тя не започна да се гърчи безпомощно под него и със задъхано ридание свърши в устата му.
Не можеше да издържа повече. Едно властно ръмжене избуча от гърдите му и той я повдигна, притискайки я плътно до себе си. Когато навлезе в нея, тя го посрещна с ръце, увити около тялото му, и устни, които извикаха името му, а нарастващият ритъм между двете им тела, преди да се понесат към блаженството, им беше познат до болка.
Когато Катрин се събуди на следващата сутрин, беше сама. За няколко скъпоценни минути бе останала неподвижна, с отпаднало тяло, вглеждайки се в дървените греди и измазания таван, докато се опитваше да събере мислите си. Какво беше направила? Беше спала с мъжа си отново, това беше сторила. И, Бог да й е на помощ, беше й харесало. Не, поправи се тя, когато устните й се разтвориха в безпомощна въздишка. Не беше й харесало просто. Беше се наслаждавала, стенела и чувствала обичана.
Обичаше Маркъс.
Мърморейки една от любимите ругатни на мъжа си под нос, Катрин стана от измачканото легло и започна да търси разхвърляните си дрехи. Ненавиждаше идеята да облече отново мръсната си риза и още по-мръсната пътническа рокля, но освен ако Маркъс не беше отишъл да прибере нещата й, докато тя спеше…
— О, божичко — изрече в почуда, когато очите й попаднаха върху трите познати куфара, наредени спретнато до големия орехов шкаф, който бяха получили като сватбен подарък от някакъв отдавна забравен далечен роднина.
Без да обръща внимание на голотата си, Катрин полетя през стаята и коленичи пред най-големия сандък. Отвори се лесно под чевръстите й пръсти и тя ахна от истинско удоволствие, когато видя пластовете с меки, чисти ризи, сгънатите чорапи и сплесканите бонета. Другият куфар беше пълен с роклите й, а последния със значителната й колекция от обувки. „А Ана каза, че съм прекалила с багажа“, намръщи се Катрин. В нейните представи не съществуваше такова нещо като прекаляване с багажа.
Избра една бледожълта рокля, чиято семпла кройка й позволяваше да я сложи без помощ и се облече набързо, като замени обичайното бельо с риза и жартиери с цвят на слонова кост.
Безнадеждно заплетената й кичури представляваха проблем, който Катрин разреши, като безмилостно откъсна една от копринените панделки на бонетата си и я използва, за да върже косата си на опашка. Не беше спретнатият и сръчно направен кок, с който беше свикнала, но щеше да свърши работа. Както обичайно, пощипа бузите си, за да придаде малко цвят на бледата си кожа и с това вече беше готова да се изправи пред съпруга си.