Намери Маркъс да седи на масата в кухнята с опънати напред крака и ръце, поставени лениво до преполовена купа с овесена каша. Погледна към нея, когато влезе в стаята и веждите му се свиха образувайки едно зловещо „V“ в горната част на носа му.
— Здравей — каза Катрин, усмихвайки се колебливо. В стомаха й пърхаха пеперуди, а кожата й ставаше неестествено топла, когато се сетеше в детайли какво беше й направил Маркъс миналата вечер… Как устните му я бяха докосвали и засмуквали. Как пръстите му знаеха точните места, които да й доставят удоволствие. Колко сладострастно беше чувството от плъзгащото му се тяло по нейното и неговият…
— Какво искаш? — попита рязко той.
Внезапно пеперудите й се превърнаха в кълбо от отчаяние и Катрин изби от главата си всяка една блудкава мисъл за любеното им. Беше ясно, че съпругът й не споделяше нежното й настроение, а и защо да го прави? Наистина ли бе такава глупачка да вярва, че една нощ в Рая ще ги избави завинаги от Ада? Маркъс не искаше нищо друго от нея, освен наследник, и тя не можеше да си позволи да изгуби контрол над строго сдържаните си емоции, не и сега, когато беше толкова близо да се освободи от него.
Повдигайки брадичка, тя сплете ръце пред тялото си и го изгледа надменно.
— Щях да ти благодаря, че си донесъл куфарите ми, но вече се отказах.
— О, отказала си се, а? — попита той.
Внушаваше ли си, или той се опитваше да не се засмее? Тя се намръщи. Маркъс не се усмихваше, смееше или радваше на нищо друго, освен на проклетите си счетоводни книги. Мъжът, в който се беше влюбила, вече го нямаше и нищо нямаше да го върне обратно. Не го ли беше разбрала по трудния начин? „Бъди сдържана“, напомни си строго. „Не си позволявай да чувстваш нищо. Ако чувстваш, той може да те нарани, а ти няма да преживееш повече болка.“
— Да, точно така — отвърна хладно тя. — Защото трябваше да ми донесеш нещата още снощи, за да не си лягам в леглото с мокри дрехи. Без съмнение ще се разболея от пневмония или друга ужасна болест, и то заради вродената ти мързеливост.
— Вродената ми мързеливост, а? — повтори той и този път нямаше как да сбърка усмивката, която изви устните му и повдигна ъгълчетата на очите му. — Предполагам същата тази моя, ъ, „вродена мързеливост“ те накара да викаш името ми снощи?
— Маркъс! — Бузите й станаха яркочервени.
— Какво? — попита той невинно.
— Не б-бива да говориш така — заекна тя.
Хваната неподготвена от необичайно закачливото му настроение тя прекоси малката кухня и се загледа през прозореца. Стъклото беше замъглено и в отчаяна нужда от почистване, но все пак успя да види, че на ясното небе нямаше и облаче. Полетата, обсипани с диви цветя, които растяха на всички посоки, правеха пейзажа красив като картина. Беше забравила колко прекрасно беше тук, далеч от суматохата и суетата на Лондон. Играейки си разсеяно с един кичур коса, който се беше изплъзнал от копринената й панделка, се зачуди какво ли правеха трите й най-добри приятелки без нея. Захапа устна, за да сдържи усмивката си. Греховни неща, без съмнение.
Имаха си шега помежду си, че измежду тях четирите, въпреки репутацията си, Катрин беше най-непорочната. Само Маргарет, Грейс и Жозефин знаеха, че бе останала вярна на Маркъс. Беше й по-лесно, като знае, че приятелките й разбираха безкрайната й преданост, за разлика от мъжа й. Всички те я бяха съветвали да му разкрие истината, но упоритостта й беше препятствие, което не можеше да преодолее. Ако Маркъс я беше попитал дали е прелюбодействала, щеше да му отвърне с истината, но той никога не го бе направил. Въпреки това той продължаваше да вярва на слуховете и спекулациите, вместо на жена си, и затова — което бе по-сериозно и от факта, че я беше напуснал — Катрин никога нямаше да му прости.
— Харесвам косата ти така — прошепна внезапно Маркъс в ухото й и тя подскочи, тъй като не го бе чула да става от масата. Големите му ръце обхванаха тънката й талия и я придърпаха назад, докато дупето й не се притисна леко в слабините му. Можеше да усети твърдостта на възбудата му дори през полите си и с всички сили успя да се овладее, въпреки че предателското й сърце заби учестено. — Пусната и развяваща се, както я носеше преди — продължи той, прокарвайки устни по извивката на ухото й, а след това по челюстта й.
Тя затвори очи и се хвана за перваза на прозореца.