Катрин отвърна на погледа му. Сплашващите тактики на мъжа й отдавна бяха престанали да й въздействат. И преди й беше повишавал тон безброй пъти, когато се разгневеше, но никога не се беше стигало до физическо насилие, и тя беше сигурна, че и занапред ще е така. Челюстта й се изопна, когато стисна зъби. Този път нямаше да я накара да избяга от стаята. Този път щеше да стане по нейния начин, а съпругът й можеше да върви по дяволите.
— Ще изгониш жена си отвън в това време? — попита, посочвайки към прозорците, където дъждовните капки продължаваха да се разбиват като камшик върху стъклото. — Това би било проява на лоши маниери, Маркъс, дори и за теб. Но от друга страна, ако не бях твоя съпруга… — Тя изчака малко, за да има време да схване намека, след което продължи: — Е, тогава със сигурност би имал всички права да ме отпъдиш навън. — Сдържайки дъха си, тя зачака отговора му. Катрин не искаше да си пати от природните стихии, но ако това значеше, че ще се освободи от мъжа си веднъж завинаги, щеше да изтърпи почти всичко.
Маркъс потърка наболата брада на брадичката си и се загледа обратно в пламъците с посърнало изражение.
— Това ли искаш наистина, Катрин?
— Да! О, да, точно това, Маркъс. Не сме един за друг — проплака тя, извивайки ръцете си. — Не виждаш ли? Не сме щастливи вече. Не сме били щастливи от дълго време.
Една горчива усмивка изкриви устните му.
— Това ли би трябвало да представлява брака? Щастие? Вярвам, че според висшето общество нашият е доста общоприет, не си ли съгласна?
— Не! — избухна тя, изненадвайки и двама им с пълната сила на гласа си. Очите на Маркъс се разшириха и той направи крачка назад. — Не — повтори отново, този път по-тихо, поемайки си въздух, за да се успокои. Нямаше да й е от полза, ако сега избухнеше. Сърцето й биеше като на пойна птичка, пърхащо и бързо, сякаш цялото й тяло можеше да усети, че това, по което копнееше, почти беше в ръцете й. Пренебрегвайки гордостта си, тя прилепи длани пред себе си в умолителен жест и се взря в него. — Ако някога изобщо си ме обичал, ще направиш това за мен, Маркъс. Моля те. Моля те. За наше добро е.
— За наше добро — повтори той подигравателно. Една тъмна вежда се повдигна. — Беше ли за наше добро, когато скиташе из Лондон и вдигаше полите си за всеки богат мъж, който те пожелае?
Катрин ахна и се отдръпна, сякаш я беше зашлевил. Бузите на Маркъс бяха пламнали, като че ли жестоките думи бяха шокирали дори и него. Обръщайки се, той се загледа в огъня, който хвърляше сенки по мрачния му профил. Секундите станаха минути, а минутите сякаш часове, когато той проговори най-накрая.
— Ще ти дам проклетия развод, но преди това искам да направиш нещо за мен — каза през стиснати зъби.
— Всичко — отвърна Катрин незабавно. Сърцето й заби в гърдите, когато я заля вълна от еуфория. Най-накрая… Най-накрая… беше на една услуга разстояние да се освободи от съпруга си завинаги.
Протягайки дългите си ръце, Маркъс стисна дървената рамка на камината и се приведе напред към пламъците, оставяйки се да огреят лицето му с трепкащата си светлина. Отне му миг да подреди мислите си, сякаш искаше да претегли и прецени всяка дума, преди да бъде изречена.
— Не желая да се женя отново — поде най-накрая. — Разбрах, че нямам търпението, нито времето, което изисква една съпруга, а и една любовница може да задоволи нуждите ми също толкова добре. Но любовницата не може да ме дари с наследник, поне не и със законен, а при липсата на други роднини, отговорността титлите на Кенсингтън да останат в рода Уиндфеър лежи върху моите плещи. Дари ме със син, а аз ще ти дам развод. Справедлива уговорка, не мислиш ли?
Бедната Катрин беше толкова изумена, че устните й се отвориха и затвориха десетки пъти, преди най-накрая да издаде звук.
— Аз… ти… не, Маркъс. Не! Няма да направя подобно нещо. Не искай това от мен.
Той въздъхна и я погледна състрадателно през рамо, след което прекоси стаята, за да си налее чаша скоч. Повдигна я до устните си и отпи голяма глътка, пресушавайки я наполовина.
— Тогава ще продължим постарому. Ти в града, а аз в провинцията. Наистина е страхотно споразумение, моя скъпа, любима съпруго. Не разбирам защо те притеснява толкова.
Катрин захапа долната си устна и я задъвка разтревожено между зъбите си, а мислите в главата й препуснаха ожесточено. Дете… С Маркъс бяха опитали да заченат такова след сватбата, но се беше оказало неуспешно. Боеше се, че е безплодна, но не беше споделяла страховете си с мъжа си. Беше ли цената на тялото й твърде висока за плащането на свободата си?