Валкирия дръпна ръка от неговата.
— Любителка съм — отвърна. — Показвай какво носиш.
Чабон сложи длан върху куфарчето и ключалките се отвориха сами. Той повдигна капака и позволи на Танит и момичето да видят какво има вътре.
— Това ли е Черепът на убийството? — попита Танит. — Сигурен си?
— Напълно сигурен.
— Ако ни лъжеш… — започна Валкирия.
Чабон поклати глава.
— Не ме заплашвай, момиче. Свикнал съм да ме заплашват професионалисти. Поговорих си с вашия приятел вампира и всичко, което казах на него, е истина и към ден-днешен. Така че, ако вие нямате някакво намерение да ме изпързаляте с помощта на момъка със смешната прическа до витрината, какво ще кажете да свършваме работата и после кой откъде е, а? Гоня самолет.
Валкирия погледна Танит и тя сложи торбата на масата. Чабон посегна и притисна длан към парите.
— Всичките са тук — каза Танит.
След миг Чабон кимна.
— Така си е — дръпна ръка, стана от стола, стиснал дръжките на торбата, а куфарчето остави на масата. — За мен беше удоволствие — каза той и после на магьосниците не им остана нищо друго, освен да го проследят с очи как излиза от кафенето.
Флетчър веднага се приближи и Валкирия открехна куфарчето. Отвътре беше покрито с дебела ватирана подплата, а в средата му се мъдреше черепът. По лицето на Валкирия плъзна широка усмивка.
Бяха го намерили. Черепът беше в ръцете им и след няколко часа щяха да минат през портала и да върнат Скълдъгъри. Целият им труд досега щеше да бъде възнаграден и след края на деня животът щеше да си продължи постарому. Тя затвори куфарчето.
— Просто искам да съм сигурна — изрече момичето и се втурна към вратата на кафенето. Изскочи навън и видя как Чабон завива зад ъгъла на Графтън Стрийт.
— Ей! — кресна след него, докарала най-яростната си физиономия.
Чабон се извърна. Ако донесеният от него череп беше истинският, той нямаше причини за паника. А ако не беше истинският, то… Чабон изпадна в паника и побягна през глава.
— Черепът е фалшив! — изкрещя Валкирия на останалите и хукна след търговеца, а Танит и Флетчър я последваха по петите.
Валкирия се вряза в тълпата, мъчеше се да не изпуска Чабон от поглед. Прескочи калъф на китара, сложен върху тротоара от уличен музикант, и на косъм се размина от човек статуя, боядисан със сребърен грим. Чабон сви вляво по една права, залята от слънцето улица, а торбата с парите подскачаше неудържимо в ръката му.
Ако улицата беше пуста, Валкирия щеше да изстреля пипало от мрак от пръстена си, да го омотае около глезените на беглеца и да го събори за секунда. Но край витрините на магазините наоколо се мотаеха поне двайсет души, а точно пред нея изведнъж застана просякиня и замоли за дребни. С ъгълчето на окото си Валкирия зърна Танит, която се прилепи до сградата отстрани, скочи и затича по фасадата противно на правилата на гравитацията. Валкирия преследва Чабон до следващата пряка, там той вдигна очи и видя как Танит маневрира над главата му в опит да му отреже пътя. Търговецът блъсна някакъв възрастен човечец и хлътна в Пауърскорт Център. Валкирия пое по първата успоредна улица и затича паралелно на посоката на бягство на търговеца. През грамадните витрини го видя как разблъска обядващите в ресторанта на търговския център и това доста го забави.
Стигна до Саут Уилямс Стрийт в момента, в който Чабон се измъкваше от Пауърскорт. Видя я, изпсува и побягна още по-бързо право през Касъл Маркет към старата викторианска сграда, приютила търговския пасаж на Джордж Стрийт. Валкирия разбра, че й е паднал в ръцете. Вече не можеше да й се измъкне.
През средата на колонадата на пасажа бяха поставени решетки, които ограничаваха пазаруващите в два успоредни потока. Под колоните се редуваха магазини за дрехи и за бижута, имаше и гледачка, която предсказва бъдещето, скрита зад червена плюшена завеса. Чабон избра лявата алея, втурна се по нея, разблъсквайки грубо хората. Препъна се в кашон със стари книги пред антикварната книжарница, Валкирия го настигна и скочи, коленете й го блъснаха в гърба. Търговецът се претърколи на земята, Валкирия стъпи право върху ръката му. Той изпищя от болка и се замята, успя да я препъне и тя тупна на паважа точно в мига, в който Чабон се изправи, стиснал торбата в здравата си ръка, но момичето в последния момент докопа една от дръжките и го задържа, а търговецът твърде късно си припомни, че Валкирия не е сама в преследването.