Върховният маг се изправи, дишайки тежко. Сърцето му бясно биеше. Разтвори длан.
47.
Лудост
Гилд изчезна.
Валкирия се огледа наоколо. В последния момент беше зърнала как Флетчър тича към Върховния маг, но сега и телепортаторът го нямаше и тя на секундата проумя какво беше сторило момчето. Беше видял, че Гилд пуска Механизма на опустошението и беше взел разстоянието до него за едно мигване на окото. После беше телепортирал себе си, Върховния маг и бомбата някъде далеч, някъде на безопасно разстояние, накъде, където взривът няма да нарани невинни хора. Но дали беше достатъчно бърз да стори това, да остави бомбата там и после да се телепортира обратно преди тя да се е взривила? Пръстите на Гилд вече бяха разтворени, когато двамата изчезнаха, бомбата вече летеше към земята.
Помогна на Скълдъгъри да се изправи. Той откъсна нещо от черепа си — заприлича й на метален паяк — и го захвърли.
— Мислиш ли, че Флетчър ще се справи? — попита тихо, но Скълдъгъри не отговори.
Валкирия извади телефона си и набра номера на Флетчър. Включи се гласовата поща. Тя кимна и затвори съзнанието си за мисълта свързана със загубата, насили се да се върне към непосредствените задачи, макар че част от нея дълбоко в душата й пищеше за момчето. Не беше осъзнавала, че Флетчър значи толкова много за нея. Не беше искала да го осъзнава.
— Скарабей е още сред публиката — каза.
— А Сангуайн държи като заложници семейството на Гилд — отвърна Скълдъгъри. Залитна и тя го хвана за лакътя да го подкрепи. — Не мога да тръгна наникъде засега. Трябват ми няколко минути да се възстановя.
— Аз ще се погрижа — каза момичето и хукна. Някакъв човек й кресна нещо гневно, но тя не му обърна внимание, качи стъпалата и закрачи право към Скарабей. Той я гледаше как го приближава. Никакви усмивки този път.
— Гилд го няма — каза Валкирия и седна до него. — Флетчър го телепортира надалеч. Планът ти се провали, ясно ли е? Всичко приключи.
— Телепортатори — промърмори Скарабей. — Никога не съм ги харесвал.
— Победихме те — изрече момичето с глас, преливащ от чиста, неподправена омраза. — Стори толкова злини, нарани приятелите ми, уби хора и всичко се оказа напразно. Победихме те, ти се провали. Къде е семейството на Гилд?
Скарабей разтърка очи. Момичето видя, че ръцете му треперят. Стори й се толкова стар. Стар и тъжен, и жалък.
Сложи длан на рамото му и заби пръсти в един нервен възел. Американецът се изви от внезапната болка, но тя не го пусна.
— Къде е семейството на Гилд?
— Били Рей ги държи — изплю старецът.
— Живи ли са?
— Кой знае?
Тя стисна още по-силно.
— Къде са?
— Не знам името на улицата. Обади се на сина ми. Питай го да те упъти, като си се разбързала толкоз да се срещнете.
Валкирия дръпна телефона от ръката му и със същото движение закопча белезниците около китката му. Стана, пъхна телефона в джоба си и дръпна стареца да се изправи. Изтегли го до свободното пространство на стълбите край трибуните и закопча и другата му китка. Заблъска го пред себе си към тунела. Същият мъж, който й беше изкрещял преди, се изправи и им препречи пътя. Валкирия вдигна ръка, после рязко сви пръсти. Въздухът се нагъна, а мъжът отлетя настрани. Хората наоколо, които така и не разбраха, че тя използва магия, намериха това за страшно смешно.
Валкирия довлече Скарабей до дъното на тунела и го блъсна в ръцете на Скълдъгъри.
— Семейството на Гилд? — попита скелетът.
— Отивам да ги прибера — отвърна тя и хукна, без да обръща внимание на протестите му.
Изтича до стълбите и погледна телефона на Скарабей. В него имаше записан само един номер. Обърна гръб на рева на тълпата и натисна „набиране“.
— Не виждам хиляди мъртъвци на терена — провлече Сангуайн.
— Днеска точно няма и да ги видиш — отвърна Валкирия. — Татко ти е окован, а Механизмът е далеч от тук. Приятелчетата ти изядоха боя. Само ти остана.
— И сега ти идваш за мене, а, Валкирия?
— Точно. Само аз и ти, Били Рей.
— Въобразявам ли си или си по-ядосана от обикновено?
— Ако Флетчър е мъртъв, ще те убия.
— Охо, във вендета настроение сме май? Ех, какво пък, има неща, които едно момиче просто трябва да направи. Вземи такси до Хаут. Нашвил Драйв, номер четирийсет и едно.