— Там съм.
— Чакам те.
Тя затвори.
Таксито бързо я изведе от града и след минути караха по прав път по дължина на полуостров Хаут. Можеше да се справи. Можеше да го победи. Ако той още притежаваше магическите си сили, щеше да бъде лудост да се изправи сама срещу него. Но магически сили той нямаше, за разлика от Валкирия. А своите сили тя планираше да използва в пълната им мощ. По време на пътуването тя се съсредоточаваше, държеше съзнанието си фокусирано върху онова, което й предстоеше, върху онова, което навярно щеше да й се случи. Не мислеше за Флетчър. Не можеше да мисли за Флетчър.
Плати на шофьора и забърза към номер четирийсет и едно. Хубава къща, подобна на всички други хубави къщи на Нашвил Драйв. Не знаеше как Сангуайн е открил дома на Гилд, нямаше и особено значение всъщност. Единственото, което имаше значение, беше да го накара да си плати. Той я беше наранил страшно, сега тя щеше да нарани него. Ако междувременно семейството на Гилд оцелееше, това щеше да бъде приятна подробност.
Нямаше намерение да се церемони. Нито имаше време за това, нито й беше по силите. Натисна въздуха с две ръце, той се нагъна на вълнички пред нея и входната врата излетя от пантите си.
Валкирия влезе, около дясната й ръка се виеха сенките, а в шепата на лявата трептеше готов пламък. Гостната беше празна, кухнята също. Тя навлезе навътре в къщата и стигна до спалните. В най-голямата от тях една жена и едно момиче лежаха на пода, ръцете им бяха оковани заедно, а устите — запушени.
Валкирия се извърна в очакване Сангуайн да се втурне към нея, но коридорът беше пуст. Два чифта уплашени очи се взираха мълчаливо в нея, тя влезе в стаята, като бутна вратата докрай. Вратата се завъртя на пантите си меко, измина целия полукръг и се блъсна в стената. Момичето отиде до вътрешната баня, светна лампата и провери помещението с помощта на огледалото над мивката. Празно. Валкирия нахълта и вътре, но и там нямаше и следа от Сангуайн.
Върна се в спалнята. Сноп сенки от ръката й пропълзяха под леглото. Не напипаха нищо. Очите й се обърнаха към гардероба, двете му крила бяха плътно затворени. Ако той се криеше вътре, значи я наблюдаваше и беше видял колко е напрегната. Колко е уплашена.
Валкирия угаси пламъка и скри сенките в пръстена. Блъсна въздуха и вратите на гардероба се разхвърчаха на парчета. Дрехи нападаха, закачалки затропаха в безпорядък и когато шкафът се изпразни, вътре отново се оказа празно.
Валкирия отиде до жената и момичето и извади парцалите от устите им.
— Къде е той? — попита.
— Не знам — отговори жената. Беше по-млада, отколкото Валкирия беше очаквала. Момичето навярно беше на около дванайсет години. — Вкара ни тук преди десетина минути. Не сме го виждали от тогава. Турид добре ли е?
— Сигурна съм, че с него всичко е наред — излъга Валкирия. Не можеше да отключи белезниците, но прогори въжетата около глезените им и им помогна да се изправят на крака. — Изведете дъщеря си от тук.
— Какво ще правиш? Не можеш да се изправиш срещу него сама!
— Разбира се, че мога.
Сенките от ръката й разбиха прозореца и момичето помогна на майката и дъщерята да се измъкнат навън. После извади телефона на Скарабей и пренабра. Някъде от вътрешността на къщата долетя „Лудост“ на Патси Клайн.
Валкирия излезе в коридора и протегна ръка напред. Наоколо се вихреха само естествени въздушни течения, тя не им обърна внимание и затърси още по-напрегнато. Разместването на въздуха беше незначително, но достатъчно. Тя закрачи уверено. Телефонът на Били Рей беше в гостната на масата и спря да звъни, когато тя приближи. Момичето изчака мъжът да дойде плътно зад гърба й и се обърна.
Сенките се забиха в него, Сангуайн се изтъркаля на пода, бръсначът профуча покрай крака на Валкирия, но не я улучи. Мъжът веднага скочи и се изправи, но тя измести въздуха. Ударът прелетя над рамото му, той се извъртя, избегна го и пак й налетя.
Блъсна я и я събори върху масичката за кафе. След нея към пода полетяха куп лъскави списания. Валкирия се опита да се изправи, но се подхлъзна на едно от тях. Коляното му се насочи към нея, светът избухна и главата й се отметна назад. Сангуайн я вдигна и я запрати към стената, после се хвърли върху нея, притисна я плътно с цялото си тяло и бръсначът му опря в гърлото й.
— Шшт — прошепна.