Тя не можеше да му попречи да й пререже гърлото. По никакъв начин. Спря да се бори.
— Добре — каза Били Рей и се усмихна сияйно. — Боже мили, наистина взе, че дойде самичка тука. Луда си да ми се явиш пред очите без скелета. Наистина ли си мислеше, че можеш да ме надвиеш?
— Да — процеди тя през стиснатите си зъби.
— Е, това, както и двамата вече ще се съгласим, определено е било грешка. Смяташ ли, че сега ще те убия? Бих могъл. Определено бих могъл. Смяташ ли, че бих могъл?
Валкирия не отговори.
— Предполагам, ще кажеш „не“, дори и да си мислиш обратното, така че не знам защо въобще те питам.
— Защо не уби тях?
— Женската и детето ли? Не видях причина да го правя. Държахме ги само, за да принудим Гилд да задейства Механизма. Противно на мнението ти, аз не убивам без причина. Обикновено причината е пари, понякога и някой мой каприз, а в случая и двете отсъстват. Обаче да убия теб, принцесо, е, за това вече имам отлична причина. Ти отне магическата ми сила. Провали плана ни. Къде е милото ми татенце?
— При Скълдъгъри.
— Значи може би е с белезници, а може и да е мъртъв вече — Скълдъгъри е непредвидим, ама ти това си го знаеш. Ето какво ми се струва много весело. Ти наричаш мен психопат, а основното през цялото време ти убягва. Твоят приятел Скълдъгъри е хладнокръвен убиец. Като лед студен. Искам да кажа, човекът е напълно смахнат. Един психопат може да познае друг, повярвай ми.
— Той се приспособява.
Сангуайн се разсмя.
— Леле, страшен лаф! Ще го запомня! „Ох, инспекторе, не исках да избия всички онези монахини и сирачета, не! Аз просто се приспособявам!“ Уби ме от смях, момиче. Не, мисля, че не ме разбра добре. Нямах предвид това, че последната му разходка до отвъдното го е накарала да откачи. Той винаги си е бил луд. Просто не си го виждала такъв, какъвто е в действителност.
— Ако ме убиеш — каза момичето, — той ще убие теб.
— Не се съмнявам. Ето защо ще направя нещо добро. Реших да не те убивам. Дъск ми се обади минути преди ти да ми звъннеш — бягаше от стадиона да не го настигне взривът. Разказа ми някои неща за теб и по прелестната раничка на шията ти съдя, че не ме е лъгал. Каза ми, че те е ухапал и ме посъветва добре да премисля убеждението си, заключаващо се в любимата ми фраза: „Ще убия Валкирия Каин“. Защото той имаше същото убеждение и вече го е премислил. Знаеш ли защо ми каза Дъск всички тия неща?
— Не искам да знам.
— Не искаш, а? Искаш ли да ти кажа защо вампирът ми препоръча да си помисля два пъти, когато стане дума за теб? Искаш ли?
— Казвай, ако ще казваш.
Сангуайн се усмихна.
— Той е вкусил кръвта ти. Ти имаш много специална кръв. Това известно ли ти е?
Тя се вторачи напрегнато в него.
— Да.
— Не — отвърна той. — Не мисля, че ти е известно. Виж сега, ти си мислиш, че си просто наследница на последния от Древните и толкоз, мислиш, че в това се състои цялата ти уникалност. Но аз ще ти кажа, малка госпожице, че това не е съвсем така. Около тебе има още цял куп специални работи. Не, че искам да се възгордяваш, но да знаеш, че всичко, свързано с тебе, е важно. Ама страшно важно, ти казвам. Всичко, което научавам за теб, само подсилва убеждението ми, че ти, мила моя, си едно много специално момиче. Когато проникнах в Храма на некромантите, ги чух да си говорят за теб. Наричаха те Вестителя на смъртта. По физиономията ти съдя, че знаеш какво означава това. Очевидно, ти си тяхната Голяма Мрачна Надежда днес, когато лорд Вайл вече не е сред нас. Представи си само. Ти и лорд Вайл — от една порода! Не е ли страхотно това?
Леко започна да потупва шията й с острието на бръснача.
— Но е и голяма отговорност. Щото Вестителят на смъртта трябва да спаси света, а, прав ли съм? Ти готова ли си да спасиш света, Валкирия? И нямам предвид да го спасиш от злите хора или от извратените богове. Искам да кажа, че ще трябва да спасиш света от самия него. Мислиш ли, че си достойна за тази задача?
— Не знам.
— Е, поне си искрена. Признавам ти го.
Той дръпна бръснача, тя изчака, докато вече не го усещаше върху кожата си и блъсна Били Рей с цялата сила на сенките. Той отлетя презглава назад, тъмните му очила паднаха на пода.
— Проклятие — изръмжа. — Казах, че няма да те убия, нали? Не го ли казах току-що?
— Но не ми каза защо няма да ме убиваш.
Мъжът се изправи бавно и изтупа дрехите си. Погледна я с безоките дупки на лицето си.