— Изпълва ме чувството, че лоши неща има да стават и че ти ще си в центъра им. Няма да те убия, защото честно казано, рожбо, е по-весело, когато си жива и се навърташ наоколо. Това, мисля аз, ще бъде моето истинско отмъщение — усмивката отново изгря на лицето му и той посочи към тъмните очила в краката й. — Може ли?
Валкирия ги вдигна, помисли дали да не ги строши, но после просто му ги подхвърли.
Той ги сложи на лицето си.
— Задължен съм ти.
— Следващия път, когато чуя, че си в Ирландия — каза Валкирия, — ще приема без повече уговорки, че си дошъл да ме убиеш и аз първа ще те погна. И няма да те пусна, преди да те довърша.
— Сигурен съм, че ще се постараеш — кимна Били Рей. — Кажи „довиждане“ на всички от мен, а? Особено на дамата с меча. Много си падам по нея и не се срамувам да го кажа.
— Сигурна съм, че тя много ще се развълнува.
Сангуайн се засмя пак.
— Късмет и на теб, Валкирия Каин. Очаква те цял живот от мрачни дни, ако не ме лъже интуицията. Наслаждавай се на миговете покой, докато можеш.
Били Рей Сангуайн докосна с пръст слепоочието си за поздрав, обърна се и си отиде.
48.
Миг покой
Валкирия взе такси обратно до Кроук Парк и стигна там точно, когато хората се разотиваха след края на мача. Половината от тях пееха, другата половина — не. Тя не знаеше кой е победил. Не й пукаше.
Обади се на Скълдъгъри и той й каза къде да ги търси. Тя заобиколи стадиона и влезе през врата с надпис „Само за служители“. Видя Секачи, които набутваха Спрингхийлд Джак в каросерията на един бус. Той риташе и се бореше. После вратите на буса се затвориха и молбите на лондончанина заглъхнаха.
Скълдъгъри стоеше с Гастли и Страха до друга врата с надпис „Влизането забранено“. Сийлън също беше с тях, но застанал на почетно разстояние встрани. Когато Валкирия влезе, всички се обърнаха и я загледаха. Тя не каза нито дума.
Пристигна втори бус и Давина Мар изведе от стадиона Скарабей. Качи се с него в автомобила, към тях се присъедини и един Секач и те също отпътуваха. Из стадиона сновяха магьосници, прикривайки всички следи, които трябваше да бъдат прикрити.
— Местонахождението на Дъск и Рем Крукс е неизвестно — започна Гастли. — Това на Вориен Скейпгрейс също, макар че не съм сигурен дали той влиза в сметките.
— Не знам за Крукс и Скейпгрейс — каза Валкирия, — но Сангуайн и Дъск се отказаха от идеите си да отмъщават.
Скълдъгъри кимна и не зададе никакви въпроси повече. Тя знаеше, че въпросите ще дойдат после.
— Къде изчезнахте, бе, хора? — каза Флетчър Рен и се появи зад тях, а от него се стичаха потоци вода.
Валкирия се обърна, видя го и в следващия момент се хвърли на врата му, прегърна го силно и зарови глава в рамото му. Той се засмя и също я прегърна. Беше целият подгизнал, но тя нямаше нищо против.
Турид Гилд също изскочи пред групата и пристъпи право към Скълдъгъри.
— Семейството ми — започна, — Сангуайн ги…
— Те са добре — обади се Валкирия, отстъпи от Флетчър и се овладя. — Някъде в Хаут са, близо до Нашвил Драйв.
Върховният маг я погледна изненадано. Също беше мокър до кости.
— Той ги е освободил?
— Аз ги освободих — отвърна момичето. — Но не мисля, че той изобщо имаше намерение да ги нарани. Само искаха да накарат теб да страдаш.
— Какво стана? — попита Страха. — Къде е бомбата?
— Господин Рен ни телепортира някъде над океана — отвърна Гилд.
— По-точно над морето — поправи го Флетчър. — Веднъж ходих на разходка с корабче, мислех, че ще ми хареса. Отегчих се на половината път и се върнах. Сега обаче трябваше да измисля безопасно място, място без никакви хора и ми хрумна морето. Телепортирах се там, пуснах Върховния маг във водата и се телепортирах обратно — погледна Валкирия. — Поправили са ти прозореца, между другото.
Тя се намръщи.
— Телепортирал си се в стаята ми?
— Не беше нарочно. Нямах време да мисля, нали разбираш. Просто исках да отида на някое безопасно място и се озовах в стаята ти. Никой не ме видя, де. Цялата е още на вили и могили.
Валкирия изсумтя, а Флетчър се засмя.
— Механизмът на опустошението се взриви — продължи Гилд, доразказвайки историята. — Мен остави незасегнат, но рибите наоколо се изпариха.