— Чували сте за делата, които съм извършил — каза. Останалите го гледаха втренчено и безмълвно. — Чували сте за хората, които съм убил. Повечето от историите, които се разказват за мен, са напълно верни. Убивал съм, смял съм се на мъртвите и после съм убивал отново. Така сте постъпвали и всички вие. Господа, ние сме изчезващ вид. След стотина години хора като нас ще бъдат арестувани превантивно, преди дори да са извършили каквото и да било. Ще ни пращат в затвора само заради мислите в главите ни и чувствата, които свиват сърцата ни. Ние сме последните от породата на истински великите и истински свободните. Но те искат да ни отнемат дори това. Синът ми говори преди малко за връзката, която съществува между нас, за изгарящото желание, което всеки един в тази стая носи. Ние сме свободни хора, а за да бъдем такива, трябва да отхвърлим законите и правилата, които не са писани за нас и не ни засягат. Трябва да ударим враговете си, да ги повалим и да ги стъпчем.
— Аз съм тук, защото съм любопитен — обади се Дъск. Говореше спокойно, без напрежение ши емоции. — Защо да ви помагам?
— Измъкнах те от затвора — каза Били Рей. — Длъжник си ми, вампире.
— Длъжник съм на барон Венгос — отвърна Дъск. — На тебе нищо не ти дължа. Затова пак питам: защо да ви помагам? Защо да помагам на когото и да било тук? Нямам ви доверие. В края на краищата, един от седналите на тази маса веднъж спаси живота на Валкирия Каин.
Спрингхийлд Джак се ухили. Зъбите му бяха тънки, остри и много, много на брой.
— Попречих ти да я убиеш, защото не ми хареса как ме лъжеш, а не харесвах и шефа ти. Възможността да ви объркам плановете беше много сладка и не можах да се сдържа. Още ли ме мразиш за тая работа?
Дъск го погледна право в очите.
— Ще се срещнем някога на подходящото място и тогава ще те разкъсам на хиляди кървави треперещи парчета. Може и тука да го направим, ако искаш.
— Още дори не е мръкнало — озъби се Джак. — Дали ти отвързват каишката толкоз рано, а?
Дъск скочи през масата, Джак се изсмя и се изправи да го посрещне. Двамата се изтъркаляха на пода, блъснаха Скейпгрейс и го събориха от стола. Мятаха се и ту единият беше отгоре, ту другият, от гърлата им се носеше тежко ръмжене.
— Стига! — ревна Скарабей и мелето се прекрати. Той заприказва, преди да са размисли и да са се сбили пак. — Враждуваме помежду си? Така ли смятате, че ще успеем? Имаме възможност да разрушим самите устои на света, а вие искате да се изтрепете един друг? Нека ви кажа нещо — и говоря от личен опит — край нас винаги има много, много други хора, които си заслужават усилието да бъдат убити. Това е случай да нападнем враговете си и да ги раним смъртно. Имаме шанс да успеем там, където всички други са се проваляли. Виждали сме провалите им с очите си. Виждали сме грешките, които допуснаха хора като Меволент и Серпин, и сме си извлекли поука от тях.
— Снощи за малко да убия Валкирия Каин — обяви Рем Крукс.
Всички го зяпнаха.
— Как така? — бавно попита Били Рей.
— Пръстите ми — рече Крукс. — Около шията й. Стискам. Видях страха в очите й. Истински страх. Почти я бях довършил.
Дъск оголи зъби.
— Знаеш къде живее момичето?
Крукс кимна.
— Но сега вече не можем да стигнем до там. Видях много магове, които поставяха символи навсякъде около града. Оградиха периметър. Не можем да минем, без да вдигнем Секачите под тревога. Мразя Секачи.
— Защо не ни каза? — изхриптя Били Рей. — Можехме да отидем заедно, да я хванем, да я разкъсаме…
— Аз ще убия, Каин — пресече го Крукс и забоде пръст в гърдите си. — Аз. Не ти, не вампирът, не и идиотът.
Скейпгрейс се намръщи.
— Кой е идиотът?
— Тя уби Мрачните богове — продължи да нарежда Крукс, — но те ще се въздигнат отново.
Скарабей видя как гневът клокочи в Били Рей и Дъск. Можеше да използва собствените си познания по езика на магическите символи, за да влезе в защитения периметър, но това означаваше да изгуби половината си екип още преди да е привел плана си в действие. Това беше неприемливо. Заговори бързо, за да тушира страстите.
— Господин Крукс, ако искате Безликите да се завърнат, трябва да им помогнете да го сторят. Първата стъпка в тази посока е да се отървете от враговете им. А ние имаме план как може да стане това.
Дъск откъсна очи от Крукс.
— Тоест ти имаш план — каза.