— Чайна искаше да направи така, че да ми расте и коса, но аз прецених, че това вече ще е малко прекалено, не смятате ли?
— Боже мили.
— Говори ми! Ти какво мислиш, Танит?
— Харесва ми — отвърна Танит. — Но и белезите ми харесваха много.
Гастли пак се усмихна, докосна татуировките, идеалната кожа се отдръпна, потъна в тях и се стопи, разкривайки отново страшните белези.
— Готови ли сме? — попита той и вдигна очи към музея.
— Не ми харесва да ходя някъде без меча си — промърмори Танит. — Ясно ли ви е, че ако Секачите ни надушат, ще ни нападнат, без въобще да се интересуват от факта, че сме от една и съща страна на барикадата? Ще ни накълцат на малки парченца, само защото са в състояние да го сторят.
— Ако това стане — отвърна Гастли, — ще умреш, успокоена от мисълта, че моралната победа е наша.
— Страхотно.
Заобиколиха музея и влязоха през отворения служебен вход. Поеха по тесен тъмен коридор. Подминаха три восъчни статуи. Валкирия не се изненада, че точно тези статуи са били изоставени от музейната управа при преместването на сбирката — не бяха кой знае колко красиви и само една от трите имаше глава на раменете си.
Най-после стигнаха до восъчната статуя, която приличаше точно на онзи, когото трябваше да изобразява — Фил Линот от групата „Тин Лизи“. Той обърна глава и ги изгледа, докато го приближаваха.
— Здравейте — поздрави.
— Здрасти, Фил — отвърна Валкирия.
Танит, която беше познавала истинския Фил Линот, преди да почине, се изнервяше много от статуята, затова избягваше да я гледа и сега направи крачка, за да застане най-отзад.
— Желаем да получим аудиенция при Върховния маг — каза Гастли.
— Имате ли уговорена среща? — попита статуята и се вторачи в един лист, забоден за восъчната му китара. — Защото ви няма в списъка.
— Нямаме среща, но настояваме Върховният маг да ни приеме.
Восъчното лице на Фил Линот се намръщи. Не харесваше новата си работна позиция. Отначало се предполагаше, че просто трябва да отваря и затваря вратата, но сега Убежището си нямаше Секретар, така че на Фил му бяха вменени допълнителни задължения.
— Ще му кажа, че сте тук — отвърна той и затвори очи.
Докато чакаха, Валкирия усети колко бързо тупка сърцето й. Ако планът не успееше, щяха да ги арестуват и вината за това щеше да бъде само нейна. А още по-лошото беше, че щяха да изпуснат последната възможност да спасят Скълдъгъри, той щеше да си остане в другото измерение и тя никога повече нямаше да го види.
Восъчната фигура отвори едно око.
— Ще ходите ли на финала? — попита.
Валкирия помълча.
— Моля?
— На футболното първенство на Ирландия — отвърна статуята. — Дъблин срещу Кери. Хубав мач ще стане. Попитах дали може да отида. Никога не съм бил на Кроук Парк1. Върховният маг обаче не позволи. Каза, че може да стане сложно, ако някой ме познае.
— Прав е — отвърна Валкирия.
Восъчната статуя отвори и двете си очи.
— Върховният маг е осведомен за посещението ви — каза. — Поръча специален човек да ви отведе до приемната, където да почакате. Той ще дойде да разговаряте веднага, щом графикът му позволи.
— Благодаря — отговори Валкирия, стената до тях се разтвори с ръмжене и тримата влязоха.
Застанаха в подножието на каменно стълбище, където ги чакаше мъж с кисела физиономия, който им махна нетърпеливо с ръка да побързат. Валкирия плъзна поглед по облечените в сиво Секачи, застанали на пост из коридорите с лица, скрити зад визьорите на шлемовете. Преди й се бяха стрували заплашителни, но след срещите с Белия секач, който сега беше намерил убежище при некромантите, сивите пазачи на Убежището й се струваха кротки като агънца.
Нетърпеливият им водач направо ги подбутваше по коридора.
— Нямам време да се занимавам с вас — процеди той. — Имам си работа за вършене, за Бога. И те много добре знаят, че си имам работа за вършене. Посрещането на гости и воденето им насам-натам си е работа на Секретаря. Аз приличам ли ви на Секретар?
— Не — отвърна Танит. — Приличате на изключително досаден мърморко.
Магьосникът мълчаливо се втренчи в нея, но тя присви очи и отвърна на погледа му. Той не издържа и й обърна гръб.
— Там — рече и посочи към едно помещение. — Върховният маг ще дойде, когато дойде. Ако искате нещо за пиене — кафе, чай — обслужете се и не ме занимавайте повече със себе си.