Тя се съблече и захвърли ризата без ръкави и панталоните върху събутите насред стаята ботуши. Дрехи, ушити от Гастли Биспоук, никога не се мачкаха, за което тя поблагодари на ум. Навлече едни шорти и фланелката на дъблинския футболен отбор, която татко й й подари миналата Коледа и се покатери в леглото. После посегна, изгаси лампата и бързо дръпна ръка под одеялото.
Утре, помисли. Утре ще намерят черепа и ще отварят портала веднага. Където и да се намираше Скълдъгъри, порталът щеше да се отвори някъде близо до него. Валкирия се замисли какво ли ще направи, когато го види отново. Представи си как тича срещу него и го прегръща, как усеща кафеза от голи кости под дрехите му, опита се да познае какви ли ще бъдат първите му думи. Със сигурност нещо суховато. Нещо, омаловажаващо усилията им, нещо смешно. Някаква фукня.
Когато хвърли поглед към будилника, осъзна, че лежи в леглото вече повече от час. Въздъхна, обърна възглавницата откъм хладната страна, легна на другото си рамо и прогони всички мисли за Скълдъгъри от ума си, после потъна в прегръдката на съня.
Спеше неспокойно, мяташе се и всичко завърши с това, че се събуди рязко посред нощ, за да установи, че някой се е надвесил над нея. Сърцето й прескочи удар, но дори в шока през ума й префучаха възможностите — мама, татко, Танит — после непознатият мъж в стаята й посегна и стисна гърлото й с ледените си ръце.
Валкирия се замята, опита се да го изрита, но завивките приковаваха краката й към леглото. Пробва да откопчи хватката му, но мъжът беше твърде силен. Пръстите му потънаха в плътта й и кръвта й запулсира болезнено в слепоочията. Още малко и щеше да припадне.
Успя да отметне одеялото и кракът й се заби в бедрото на нападателя. Хватката му не се отхлаби и на косъм. Валкирия опря стъпала в корема му и се опита да го откъсне от себе си. Черната фигура не мръдна от мястото си, все така надвиснала зловещо отгоре й. Смъртта беше близо. Момичето пусна едната китка на мъжа и замахна напред, но ударът й беше твърде слаб, за да произведе какъвто и да било ефект. Тя посегна към некромантския пръстен, с последни сили го нахлузи на пръста си и на секундата почувства мрака в себе си, леден, намотан като натегната пружина. Сви ръка и пак замахна към мъжа. Юмрук от сгъстена сянка го удари в гърдите и в следващия миг пръстите върху гърлото й вече ги нямаше, а нападателят залиташе объркано назад. Валкирия скочи от леглото, рязко изтласка въздуха пред себе си с две ръце и мъжът се изстреля към отсрещната стена. Блъсна се в нея и се свлече, превръщайки бюрото й в камара трески. Момичето щракна с пръсти, пламъкът лумна в дланта й и освети стаята.
В първата секунда не позна нападателя. Странни дрехи — пластове изпокъсани и мръсни парцали, кални ботуши и ръкавици без пръсти. Косата му беше по-дълга, чорлава, лицето — мърляво и потно. Брадата обаче го издаде. Заострената козя брада, която Рем Крукс винаги носеше, за да скрие факта, че под нея няма истинска волева брадичка.
Валкирия чу баща си да вика името й и угаси огъня в дланта си. Родителите й се мъчеха да нахълтат в стаята. Момичето замахна, ивица мрак се проточи от ръката й, омота се около леглото, премести го и блокира с него вратата.
— Стефани! — изпищя майка й, докато напразно разтърсваше бравата от външната страна.
Валкирия се обърна към Крукс в момента, в който той я сграбчи и я блъсна в стената. Окопити се бързо и го отхвърли, като заби коляно в корема му. В отворилото се пространство скочи и го изрита едновременно с двата си крака в гърдите. Мъжът се завъртя, препъна се в захвърлените дрехи и падна. Главата му се блъсна в нощното шкафче.
Родителите й полагаха всички усилия да разбият вратата.
В затвореното пространство познанията по елементална магия нямаше да й свършат никаква работа. Некромантският пръстен чернееше леден на пръста й и тя призова мрака в себе си. Съсредоточи го в една-единствена точка и го освободи рязко. Ударът улучи надигналия се Крукс в рамото и той залитна безпомощно. Валкирия замахна отново, улучи го в крака и го запрати отново на пода.
— Стеф! — изкрещя баща й. — Отвори вратата! Веднага!