Крукс връхлетя, преди да успее да го удари трети път. Едната му ръка я сграбчи за китката, отмествайки пръстена настрани, а другата я сграбчи за гърлото. Блъсна я в стената и я притисна с цялото си тяло, неутрализирайки всичките й оръжия. Очите му се присвиха злобно и тя зърна лудостта в погледа му.
Прозорецът до тях се разби на хиляди парченца. Валкирия рязко пое дъх, когато Крукс се оказа откъснат от нея. Пипала от сянка се намотаха и размотаха, хиляди стрели от мрак полетяха срещу нападателя, той се наведе рязко, за да ги избегне, но не особено успешно. Изръмжа и се хвърли навън през строшения прозорец.
Соломон Рийт се извърна към Валкирия, за да види дали е пострадала, а сенките закръжиха наоколо и се прибраха обратно в бастунчето в ръката му.
Вратата на стаята се блъсна в леглото пред нея и то рязко се отмести. Рийт последва Крукс през прозореца, а Валкирия отмести барикадата. Родителите й нахълтаха, майка й я прегърна силно, а баща й заоглежда стаята в търсене на нападателя.
— Къде е? — кресна.
Валкирия го погледна над рамото на майка си.
— Кой къде е? — попита. Не й се налагаше да се преструва на разстроена, защото наистина цялата трепереше.
Баща й рязко се извъртя.
— Кой беше тук с теб?
— Никой.
Майка й стисна раменете й и я отдалечи от себе си, за да я погледне в очите.
— Какво стана, Стеф?
Валкирия огледа пораженията.
— Прилеп — обяви тя.
Татко й замръзна на място.
— Моля?
— Прилеп. Влетя през прозореца.
— Как така… прилеп? Вдигаше се такъв шум, сякаш се биеш с някого.
— Чакай, чакай — обади се майка й. — Ние чухме как прозорецът се счупи едва след като шумотевицата тука вече беше започнала.
Проклятие.
Валкирия кимна.
— Ами, изглежда, той си е бил влязъл от преди. Мисля, че беше в онзи ъгъл. Може би е влетял преди няколко дни и, де да знам, сигурно е спал през цялото време.
— Стефани — каза баща й. — Тая стая прилича на бойно поле.
— Ами паникьосах се. Татко, беше просто прилеп, това е. Едър прилеп, при всички случаи. Събудих се, той пърхаше наоколо, после се блъсна в бюрото. Падна на пода, а аз се опитах да избутам леглото отгоре му. Той обаче изхвърча право през прозореца.
Надяваше се родителите й да не забележат факта, че парчетата натрошено стъкло до едно са вътре в стаята.
Баща й се поотпусна, доволен да усети облекчението след преживения страх.
— Помислихме, че се случва нещо ужасно.
Валкирия направи гримаса.
— Наистина можеше да се случи нещо ужасно. Можеше да ми се заплете в косата!
След като успокояваше родителите си още няколко минути и проверяваше стъпалата си дали не се е порязала, майка й й помогна да си оправи леглото в стаята за гости и чак след това най-после си казаха лека нощ.
Валкирия изчака, докато се увери, че и двамата са си легнали, след това стана и се промъкна до прозореца. Прекрачи перваза и скочи, като измести въздуха и се приземи леко долу на тревата. Босите й крака потънаха в ледената влага на росата и тя обви ръце около раменете си.
— Няма го вече — проговори зад гърба й Рийт.
Тя се извърна. Магът я гледаше, висок и красив по своя специален студено-плашещ маниер, в черно от главата до петите. Беше висок колкото Скълдъгъри и също толкова невъзмутим, но с това приликите не свършваха. И двамата бяха отлични учители. Скълдъгъри я учеше на елементална магия, а Соломон — на некромантия, но и двамата се отнасяха с нея като с равна. Не всички магове постъпваха така с учениците си. Друг общ талант на двамата беше склонността им да се появяват точно навреме в най-напечените ситуации — факт, който особено радваше Валкирия.
— Какво правиш тук? — попита тя. Не му благодари за помощта. Соломон Рийт не мислеше, че благодарностите са необходими.
Очите му проблеснаха и той се втренчи в нея.
— Дочух, че Рем Крукс бил забелязан да се мотае наоколо — отвърна. — Стори ми се логично да допусна, че търси именно теб. Както и се оказа.
— А защо не дойде да ме предупредиш? — попита Валкирия през тракащите си от студ зъби.
— Не е необходимо примамката да знае, че е примамка. Крукс щеше да усети капана и да се покрие.
— Не ми харесва да ме използват за примамка, Соломон, ясно ли е? Той можеше да нарани семейството ми.