Флетчър хвърли поглед към Гастли и се обади с привичната си тактичност:
— Ей, наранил ли си се нещо?
Гастли придърпа яката си да скрие превръзката.
— Не — отвърна сухо.
— Поряза се като се бръснеше ли? Голямо бръснене е паднало май…
Гастли въздъхна.
— Помолих Чайна да ми помогне някак си да започна да се сливам с тълпата. Писна ми от маскировки. Така че тя ми направи една фасадна татуировка, това е.
— Какво е фасадна татуировка? — попита Танит.
— Не е важно.
— Ами разправи ни набързо тогава, че да минем към важните неща!
— Фалшиво лице — отвърна рязко Гастли, прикривайки смущението си с припряност. — Чайна татуира два символа на ключиците ми и, на теория, когато раните оздравеят, символите ще правят така, че за кратко време да изглеждам нормално.
— Нормално?
— Без белези.
— Леле майко.
— Не е важно, нали ви казах.
— Кога ще се задействат?
— След няколко часа. Може и нищо да не стане, но… Заслужава си да опитам. По-добре е от това да се увивам в шал всеки път, когато излизам навън. Да се върнем към належащите въпроси. Самолетът на Чабон каца след час, нали така?
— Ако ми беше позволил аз да отида да говоря с него, вече да сме свършили работата — обади се Флетчър.
— Чабон ни няма доверие — каза Валкирия. — Той е търговец, а хората, с които търгува, не са добри и надеждни като нас.
— Просто щях да грабна черепа и да се върна за миг — сви рамене Флетчър.
Валкирия въздъхна.
— Парите налице ли са?
Танит подритна торбата на пода до крака си.
— Изтеглихме по малко от всяка от многото ни банкови сметки. Добре, че добрите и надеждните хора като нас не ценят парите кой знае колко.
— Говори за себе си — измърмори Флетчър.
— Като говорим за пари, ти нищо не си дал — навъси се Танит.
— Личното ми време за нищо ли го имаш? — озъби се телепортаторът.
— Ами нищо си е, особено ако опиташ да купиш нещо с него.
— О!
Танит обърна очи към Валкирия.
— Вал, успокой се, окей? Предвидили сме всички варианти.
— Скълдъгъри веднъж ми каза, че е в състояние да предвиди всички варианти, но обикновено не го прави, защото това разваля изненадата.
Устните на Танит се извиха в усмивка.
— Значи сме предвидили всички онези варианти, които са хрумнали на нас четиримата и не сме предвидили онова, за което не сме се сетили. Няма никаква причина да се съмняваме, че нещо ще се обърка: просто ще се срещнем с човека, ще дадем парите, ще приберем черепа и ще се сбогуваме с по едно „благодаря“. Следобед отиваме до фермата Аранмор и Флетчър отваря портала. Влизаме, намираме Скълдъгъри и го връщаме при нас. Просто като прословутия фасул.
— Освен ако нещо не се обърка — каза Валкирия.
— Е, да. Освен ако нещо ужасяващо и страшно не се обърка. Както всъщност най-често става.
4.
Донеси ми главата на Скълдъгъри Плезънт
За място на сделката Чабон беше избрал едно кафене на Дюк Стрийт. Валкирия и Танит седяха вътре с лице към вратата. Флетчър се беше настанил отстрани до витрината, четеше комикс и посръбваше Кока Кола, стараейки се с всички сили да не бие на очи — доста трудна задача за човек с коса като неговата. Отсъстваше само Гастли — на публично място беше невъзможно белезите му да останат скрити задълго.
Малко след дванайсет на обяд в кафенето влезе мъж с четвъртито куфарче. Забеляза веднага двете магьосници и тръгна право към тях. Валкирия не очакваше търговецът да изглежда така елементарно. Дрехите му бяха съвсем обикновени, а и нямаше тънки лукави мустачки под носа.
— Добър ден, дами — каза Чабон и се усмихна учтиво. — Носите ли парите ми?
— Покажи ни черепа — отвърна Валкирия.
Чабон сложи куфарчето на масата и го потупа с длан.
— Няма да видите стоката, докато не се уверя, че носите парите. Това са правилата. Така стават тия неща.
Танит повдигна торбата и я отвори леко, за да може Чабон да зърне банкнотите вътре. После я затвори и я придърпа в скута си.
Валкирия посегна към куфарчето, но търговецът рязко сграбчи китката й.
— Много бързаш — каза с леден глас. После извъртя ръката й в своята и се взря отблизо в черния пръстен. — Некромантка ли си? Мислех, че не напускате Храма, преди да навършите двайсет и пет.