— Сърдит съм. — Господарката ме бе използвала в политическа игра с Могаба, без изобщо да се замисли за благоденствието на Отряда. И тя беше толкова член на Отряда, колкото и той.
Лонго надникна през вратата.
— Мъргън, чу ли, че катакомбите се наводняват?
— Кофата ми каза. Колко скоро ще стане проблем?
— След четири-пет дни, може и повече. Ако течът не почне да блика.
— Вече няма да ни има. Братята ти и Едноокия са в голямата наблюдателница. Иди разбери какво става.
Лонго сви рамене и се заотдалечава, като пъшкаше по нанагорнището.
— Сега кой е говорителят на Нюен Бао? — попитах.
— Още не сме го избрали — отвърна чичо Дой.
— Можете ли да го изберете бързо? Един талиански генерал на име Ланоре Бонхардж, който в момента командва освободените роби и приятелски настроените талианци и джайкури, ще идва. При планирането на евакуацията ще ни е нужен и представител на Нюен Бао. — Той понечи да каже нещо, но аз продължих. — Явно Господарят на сенките вече не представлява проблем, само че никой не си е направил труда да ни съобщи. Нашите така наречени приятели са ни използвали по политически причини. Можели сме да напуснем по всяко време, не зная откога.
Хвърлих цялата вина за нашата неосведоменост върху Гоблин и Едноокия. Можеш да обвиниш магьосника за какво ли не и хората ще ти повярват.
Сахра се опита да сготви нещо от продуктите, с които разполагахме. На минаване докоснах ръката й. Тя се усмихна.
— Това би трябвало да е последният път, когато има нужда да правим това — казах й.
Надявах се.
Но грешах.
За всичко трябва време.
Ланоре Бонхардж ме последва надолу в бърлогата. Едновременно се изуми и отврати. Той беше гуни от висша каста. И горе беше зле, но тази мизерия тук надхвърляше въображението му. Разговаряхме. Чичо Дой говореше от името на Нюен Бао. Спазарявахме се, постигахме договорености, бързо оформяхме планове. Започна сериозната подготовка.
78
В дъжда, сред нощния мрак, Черния отряд се прокрадваше напред, прекоси паянтовия набързо стъкмен мост към стълбите, водещи към бойниците, и се присъедини към талианците от отряда на Ал-Кул. Водени от Гоблин, ние се промъкнахме покрай стената и завзехме Северната порта и стражевата кула от Нар и техните талианци. Магията за сън на Гоблин ни улесни. Никой не пострада — от нашата банда.
Преди и последният труп да цопне във водата навън, Гоблин, аз и авангардът на Отряда се върнахме назад, за да завземем Западната порта и нейната кула.
След като портите бяха в наши ръце, можехме да действаме незабелязано от войниците на Могаба.
Лофтус и братята му се заловиха за работа в централната от трите кули между портите. Докато стената беше от камък, а фугите бяха запълнени с отломки от тухли, кулите не бяха солидно иззидани. Трябваше да бъдат кухи, за да могат стрелците с арбалетите отвътре да обстрелват врага. Момчетата се заловиха да отворят дупка навън от етажа, който бе разположен най-ниско над сегашното ниво на водата.
Нюен Бао извадиха на повърхността остатъка от хранителните ни запаси. Жените използваха последното талианско гориво, за да сготвят за всички. Исках хората да наберат сили. Мнозина от нас бяха вече само кожа и кости.
На другата сутрин по изгрев-слънце Нар не видяха от върха на цитаделата нищо такова, което да не бяха виждали предния ден, освен може би дъжда. Не получиха сигнал от северната и от западната кула, но като че това не ги разтревожи.
— Гарваните доста са понамалели — отбеляза Гоблин, когато започна да се смрачава.
— Може да сме ги изяли всичките.
Отново падна нощ и всички пак се заловиха за работа. Чукането, тракането и цопването на зидария във водата се чуваха из целия град, но никой не можеше да види какво правим, и когато слънцето изгря, нищо не се забелязваше освен липсата на няколко порутени сгради.
Нивото на водата в езерото продължаваше бавно да спада. Времето беше все така влажно.
Саловете, които дърводелците сковаха, плаваха навън, покрай стената. Всичко, което беше годно за плаване, бе използвано за построяването им, дори и няколко празни бурета от бира.
Този следобед се сдобихме с полезен дървен материал, когато Могаба изпрати три сала с войници към Северната порта, за да разбере защо никой не отговаря на сигналите му.
От цитаделата видяха всичко и Могаба повече не хабеше нито хора, нито материали.