Лофтус и братята му казаха, че най-добрите салове били дълги и тесни, за да могат повече хора да гребат срещу по-малко съпротивление на водата отпред. Затънали три стъпки във водата, тримата братя и няколко сръчни талианци сглобяваха сал след сал. Всеки от саловете можеше да издържи десет и повече души. Като използваха всичко, което им беше подръка, те построиха четирийсет и един сала. По техни предположения тази флотилия можеше да прекара седемстотин души, повече от петстотин от които можеше да слязат на брега, а останалите — да докарат саловете обратно, пак да ги натоварят и отново да отплават, преди да се е зазорило.
Значи, около хиляда и двеста души можеха да бъдат прекарани за една нощ. Достатъчно, за да построим що-годе солидно предмостово укрепление на брега, който не знаехме със сигурност дали е приятелски.
Проблем. Броят на хората, които трябваше да прекараме незабелязано, беше по-голям, отколкото бях предвидил. Имах своите четирийсет души от Старата банда, повече от шестстотин Нюен Бао и много повече талианци, освободени роби и джайкурски доброволци, отколкото си мислех.
Ланоре Бонхардж искаше да превози почти хиляда мъже и семействата им. Нямаше как да прекараме всички за една нощ.
— Ето как ще постъпиш — рече Едноокия. — Първата нощ ще прекараш само един товар хора. Нека теглят жребий за местата. Така няма да се катерят един върху друг и никой не ще създава суматоха. Направи жребия така, че да има по равно от всяка група. Така никой няма да злобее. Оставете петстотинте и някой началник, за да построят лагера, а саловете нека се върнат и пристанат. А после прекарай останалите следващата нощ на два курса.
— Този човек е гений! — възкликнах аз. — Ще трябва и някой от вас с Гоблин да отиде, за всеки случай.
— Няма нужда.
— Защо?
— Там вече не е толкова опасно.
— Тогава няма нужда да се окопаваме. Можем да пратим първо Нюен Бао, жените и децата.
— Ще има проблеми.
— Заради жените, децата и старците? Нищо подобно, обзалагам се. Включи и талианските. Но сдържай джайкурите, иначе рискуваме целия проклет град. Ще ги изчислим колко са, а после ще теглим жребии за останалите места.
Излезе, че с първата група можехме да пратим трийсет талианци, петима от Черния отряд и петнайсет воина Нюен Бао. Щяхме да разполагаме с петдесет меча на брега.
Чичо Дой мърмореше срещу плана, защото за една нощ племето му щеше да бъде разделено.
— Умно, Войнико на мрака. — Пак ли се почна? — Ще държиш нашите воини за заложници.
— Щом искаш, тръгвай и ти. Вие сте повече от нас. Вземете саловете.
Той се намръщи и махна с ръка.
— Това е само една нощ, чичо. С тях ще бъдат петнайсет воина. Ще ги изтеглят с жребий, така че може и на теб да ти се падне.
Едноокия и Гоблин не искаха да тръгнат.
— Няма да мина оттатък тази нощ — заяви ми Едноокия.
— И аз — настоя Гоблин.
Бяха добили онзи подлярски вид, също както когато раздават от долната страна на тестето.
— Защо не? — Изглеждаха, сякаш смятаха да измамят някой наивник.
— Там е опасно — отвърна Едноокия, след като Гоблин не успя да ме убеди в човеколюбивото си желание да варди света от Могаба, като затъпява проклетията му. — Онази кучка от Хвойноград, Лиза Даела Боуалк. Тя ни дебне там.
— Кой? — името не ми говореше нищо.
— Лиза Боуалк. От Хвойноград. Гадна малка кучка. Движеше с Кестенявия Скубльо, крадеца на трупове. Видоменителя я взе за чирак, след като Отрядът побягна. Тя беше там, когато му видяхме сметката. Стареца я остави да избяга. Тя броди там и чака възможност да си го върне. Вече се опита на няколко пъти.
— И така и не сте ми казали? — Всеки път, когато Едноокия се разлигави патетично по някоя тема, нужна е здрава доза скептицизъм.
— Досега не представляваше проблем.
Защо да споря? Истината изглеждаше очевидна. Тези двамата си бяха заделили плячка и не искаха да я оставят без надзор. Нито пък всеки искаше да оставя другия с нея.
— Ще си изпробвате шанса заедно с всички — казах им.
Бонхардж и чичо Дой, Гоблин и Едноокия до един ме изгледаха на кръв.
— Аз не бива да участвам в жребия — казах им.
Едноокия се изкиска.
— Може би не, но нали каза, че всички трябва да изпробваме шанса си.
Още не бях теглил. Неприятното беше, че нямаше съмненията изхода. В каната оставаше само едно камъче. За Черния отряд определихме пет черни камъчета, а досега бяха изтеглили четири.