Трябваше да отида на континента с първата вълна.
Защо ли мойте събрани от кол и въже приятелчета изглеждаха толкова самодоволни?
— Вземай си камъка и си стягай партакешите — рече Гоблин. Те не биха нагласили жребия, нали така? Не, не и тези двамата. Та те са въплъщение на добродетелта!
— Някой иска ли да го купи? — вдигнах аз във въздуха очакваното черно камъче.
— Зарежи, хлапе — отвърна Едноокия. — Ще се оправим и без теб. И този път. Какво толкова може да се обърка за един ден?
— Когато командвате вие? — Не ми изглеждаше редно да отида на брега преди и последния брат от Черния отряд да е напуснал града.
— Стягай си партакешите и заминавай! — сопна ми се отново Гоблин. — След час ще се е стъмнило.
Все още ръмеше. Щеше да мръкне рано, макар и не толкова рано, че да можем невидими да прекосим два пъти водата и да върнем саловете. По дяволите.
Сахра се беше натоварила с какво ли не, плюс три кила боб и ориз. Аз носех денк с палатка, каквито използваха Нюен Бао, одеяла, най-различни джунджурии, полезни за лагеруване, а освен това То Тан беше покачен на хълбока ми. Не бях виждал бебе, което да създава по-малко неприятности от това.
Тай Дей не бе изтеглил черно камъче.
Имах намерението да се насладя на отсъствието му.
Измъкнахме се от бърлогата, слязохме по стълбите, прекосихме до стената, изкачихме я, минахме край бойниците и слязохме във вътрешността на средната кула. Повече гимнастика не ми трябваше.
На моя сал всички бяха Нюен Бао, освен мен и Червенокосия Нюен Бао бяха търпеливи и си чакаха реда. Мъжете в кулата, което работеха на светлината на мижава лампа, също проявяваха търпение. Духът беше приповдигнат.
— Внимателно — предупреди ме Клет, когато се качих на борда. Той започна да ми подава деца, а аз ги поемах. — Подбрах ти добър сал, шефе, но ако не поддържаш тежестта в равновесие, ще се накрени. Госпожо? — той помогна на Сахра и тя му благодари за любезността с ослепителна усмивка.
— Благодаря, Клет. Ще се видим утре вечер.
— Да. Докарайте говеждо и танцьорки.
Ще видя какво мога да направя.
— Коленичи. Трябва да поддържате центъра на тежестта нисък, за да не се катурне това проклето нещо.
Огледах се. Бяхме готови за потегляне.
На борда имаше шестима мъже Нюен Бао. Те щяха да гребат. Петима щяха да върнат сала обратно. Единствените други пълнолетни мъже бяхме Червенокосия, аз и един тънък и дълъг Нюен Бао на около петдесет. Имаше петнайсет-шестнайсет деца и седем-осем жени. Салът беше претъпкан, но Нюен Бао са лек товар. Предложих да греба и аз, но гребците изведнъж престанаха да разбират талиански.
— Щом те искат да бъхтят и да се напъват, няма да си скъсаме задниците, я — рече Червенокосия.
— Прав си, но по-тихо. Измъкваме се тайно, все пак.
Оказа се, че Нюен Бао са сръчни гребци, което не беше изненада, предвид произхода им.
Бяха тихи като падащи пера и напредваха бързо. Гребците на саловете точно пред нас бяха талианци и те не само вдигаха голям шум, а и бяха бавни. Един от Нюен Бао прошепна нещо и моите гребци завиха надясно, изпреварвайки другите.
В края на краищата, не бяхме толкова потайни. Греблата пляскаха във водата. Хората се блъскаха, сумтяха, суетяха се и понякога се сблъскваха с другите салове. Но такива звуци се носеха над водата всяка нощ, а тази вечер дъждецът заглушаваше донякъде шумотевицата. И, разбира се, отдалечавахме се от града право напред. Светлината в пробитата кула служеше за фар.
Моите гребци може би не наблюдаваха светлината особено внимателно. Отклонихме се от общия курс и загубихме останалите.
Някой изсъска.
Греблата спряха да гребат. Дори и мънкането на децата секна — майките сложиха длани на устните или им дадоха да сучат.
Не чувах нищо.
Зачакахме.
Сахра леко положи длан на рамото ми, за да ми вдъхне увереност.
И тогава чух тромавото гребане. Някой се бе отклонил още по-надалече от курса… Само че този сал плаваше в обратна посока.
Твърде рано беше за това.
Звуците ставаха все по-силни.
Другият сал се приближи толкова много, че ни се струваше, че ни виждат, въпреки тъмнината и дъжда.
Един глас тихо изрече нещо — само няколко думи, в които се долавяше гняв. На езика на Геа-Ксле. Поназнайвах около двайсетина думи, но сега не разпознах нито една от тях.