Но нямаше нужда да знам думите. Познах гласа.
Беше Могаба.
Не го бяха забелязали да потегля през деня. От северната и западната стражеви кули се виждаше почти цялата повърхност на езерото.
Което означаваше, че той е тръгнал поне предната нощ. Което на свой ред обясняваше защо нямаше никакъв отклик, след като завладяхме портите.
Каква ли работа можеше да има там Могаба?
Нар отминаха в нощта. Продължихме. Останах унесен в мисли чак докато салът се блъсна в земята и ме лашна напред.
Двамата със Сахра взехме То Тан и вещите си и слязохме на брега. Малкият спеше, все едно прегръдките на леля му бяха легло за принц.
След малко разбрах, че спътниците ми, макар и въобще да не разбираха талиански, очакваха аз да поема командването и от тази страна. Идеята несъмнено беше на чичо Дой и щеше да е в действие само докато пристигне той.
— Червенокос, започвай да организираш строежа на лагера. — Бяхме се върнали отново в общия курс на флотилията и бяхме слепи на брега там, където и другите заедно с нас се дивяха на живота извън стените на Деджагор.
Да се мотаеш в полунощ в плющящия дъжд не ми се виждаше кой знае колко по-хубаво.
— Хора, да вървим. Не може да стоим така. Започвайте да строите заслони. — Разполагахме с палатките ма Нюен Бао от поклонническото им пътуване. Имахме одеяла, увити в същите тези палатки, за да се запазят сухи. — Някой да събере съчки и да запали огньове. — По-лесно беше да се каже, отколкото да се направи в това време. — Бъбаду. Вземи няколко мъже и отцепете района. Ти. Джоро? Така ли се казваш, сержант? — Говорех на един от талианските войници. — Сформирай патрули. Хайде, по-живо! Не знаем дали тук няма хора, които искат да ни убият. — Но е трудно да полагаш грижи, когато си премръзнал, подгизнал и уморен.
Бях скапан до припадък, но дадох пример. Сахра ме последва и започна да ми помага. Докато крясках на хората, се редувахме да се грижим за детето. Представих си някой от големите разбойници от историята, като Кромбак Ужасни, разпореждащ се с ордите и награбил смрадливо бебе в едната си ръка.
То Там беше добро дете, но вечно трябваше да му се сменят пелените.
Скоро всички работеха здраво. Подслоните се издигнаха. Насякоха съчки. Малки огньове припламнаха, след тях и други, докато вече можехме да стоплим вода и да сварим ориз. Събирахме дъждовна вода в палатки и я изливахме в гърнетата. Трудно бихме подгизнали повече, отколкото вече бяхме.
Дори пратихме няколко наръча съчки в града със саловете. Приятелите ни също можеха да си посготвят нещо.
79
Толкова дълго бяхме живели в мизерия, че тази нощ беше просто поредната рутина. След време вече имаше калпав подслон, лоша храна и слаба топлина за всички ни. Но вече беше започнало да се съмва, а дъждът само проръмяваше. Сахра, То Тан и аз се промъкнахме в палатката ни и се увихме в одеялата. Почувствах се почти щастлив.
То Тан беше забележителен. Мълчеше през повечето време, почти като Сахра, макар че, когато поискаше, можеше да вдигне голяма патардия. В момента блажено спеше. За пръв път от седмица коремчето му беше пълно.
И моят корем също.
Четири часа чуден сън, преди нещастието да го прекъсне.
Първоначално то прие формата на Кай Гота. Не бях виждал майката на Сахра, откакто чичо Дой я придума да се изнесе от жилището ми. Не ми беше мъчно за нея.
Тъй като бях заспал, не бях свидетел как тя е отворила палатката. Когато се събудих, баба Трол плюеше и кряскаше на смесица от Нюен Бао и много развален талиански. Сахра вече седеше с отворена уста, а в очите й напираха сълзи.
То Тан се разплака.
Кай Гота не беше равнодушна към детските сълзи. Под цялата й лошотия наистина дремеше душа на баба. Но много дълбоко под нея. Тя каза нещо на мъника. Нежно!
Дотича Червенокосия.
— Да хвърля ли тая обратно в езерото, Мъргън?
— Какво?
— Преди малко изпълзя от водата. Твърдеше, че някой искал да я убие. Бил я бутнал от сала, на който пътувала. Струва ми се, че май си го е изпросила.
— Сигурно. — Сахра ме погледна учудено, въпреки че плачеше. — Но аз трябва да съм любезен с нея. Тя ми е почти роднина.
— Леле, човече — рече Червенокосия и се отдалечи, клатейки глава. Сахра заръкомаха отчаяно срещу майка си. То Тан се взираше в баба си, налапал палец. Усетих миризма.