— Иди при баба — пошепнах му. — Покажи й колко хубаво ходиш! — Той не схвана, но пък тя ме разбра и протегна ръце.
Доколкото виждах, То Тан беше единственият човек на света, който обичаше Кай Гота. Той защъпука и баба му веднага забрави, че е мокра, премръзнала и вбесена.
Сахра ме погледна укорно. Свих рамене, ухилих се и изрекох безгласно:
— Пак трябва да му се сменят пелените.
Червенокосия ме завари да оглеждам града. Над нашия квартал се виеше дим.
— Бъбаду току-що залови патрул, Мъргън.
— Мамка му. Защо не докладват?
— Той каза, че знаели, че сме тук. Промъквали се. Оня тип Лебеда е с тях.
— Значи Едноокия е прав. Някой пострада ли?
— Още не.
— Това е добре. Огледаха ли лагера? — Нюен Бао бяха успели да го прикрият сравнително добре. Виждаше се къде е лагерът, но не и колко е голям.
— Мисля, че са видели само пушека. Много се изненадали, че ги засекли, според Бъбаду.
— Видяха ли го?
— Да.
— Жалко. Може би не са го познали. — Свих рамене. — Някои неща не можеш да ги избегнеш. Аз ще се оправя с тях. Дръж се. — Отидох при Сахра и майка й. — Тихо! — сопнах се, щом дъртата отвори уста. Имаме неприятности. Кой може да говори от името на Нюен Бао? Не знаех кого другиго да попитам. Тези странни хора правеха каквото им кажа, ако това можеше да подобри положението ни, но не говореха.
Старата остави бебето и стана. Присви очи — не виждаше добре.
— Тари Дак! — излая тя.
Дойде един слабичък, стар-престар човек. Въпреки възрастта си той мъкнеше голям вързоп съчки. Кай Гота му кимна властно. Старчето се запъти към нас, тътрейки забързано нозе.
Отидох да го посрещна.
— Поздрави, бащице. Аз съм този, който разговаряше с Говорителя. — Говорех високо и бавно.
— Още не съм оглушал и ослепял, момче — отвърна той на талиански, по-добър и от моя. — Знам кой си.
— Добре, тогава ще говоря по същество. Войниците са ни намерили. Не знаем какво е отношението им към вашия народ. Ако са ви сърдити, не мога кой знае колко да помогна. Воините ви отидоха на разузнаване. Можете ли да изчезнете?
Той ме гледа десетина секунди. И аз го гледах. Сахра дойде и застана до мен. Зад нас, То Тан играеше с баба си и се кискаше. Старецът отмести очи към Сахра. За миг той сякаш се вгледа в миналото. Потръпна, а изражението му стана още по-непроницаемо.
— Можем.
— Добре. Изчезнете, докато се занимавам с тях. — Посочих с палец нагоре по хълма. Ще кажа на Дой, той ще те намери.
Тари Дак продължаваше да гледа хладно. Не враждебно, никак даже, а просто неразбиращо. Аз не се държах като истински чужденец.
— Успех. — Върнах се при Червенокосия. — Ето какво правим. Нюен Бао се покриват. Аз ще отида с Лебеда. Като стигнем в лагера му, ще се помотая там. Ти се погрижи Нюен Бао да се изнесат, а после докарай тия съборетини така, все едно ги приготвяме за хората, които ще дойдат довечера.
Старецът подслушваше всяка дума.
— Ако някой пита — тези хора никога не са съществували.
— Ама…
— Действай. И им дай по-голямата част от храната. Ние можем да смучем бандата на Господарката. — Надявах се.
Червенокосия погледна Сахра. Явно всички смятаха, че го правя заради нея. Той сви рамене.
— Ти си шефът. Вероятно няма нужда да разбирам. Как ще й го обясниш?
— Никак. — И поех нататък, където бяха наобиколили патрула на Лебеда.
Сахра спря да вземе То Тан на ръце и ме последва.
— Стой тук — наредих й. Тя ме погледна безизразно, поразена от внезапна глухота. Направих няколко крачки. Тя също. — Трябва да останеш със своя народ.
По устните й заигра усмивчица. Тя тръсна глава.
Хон Трей не беше единствената вещица в това семейство.
— Кай Гота…
Бум!
— Ти! Войнико на мрака! Ти нея съсипал, това на теб не стига? Жестока вещица мойта майка била, но… — По-нататък никак не й се разбираше, но пък се развряска още повече. Погледнах Тари Дак. Той оставаше непроницаем, но главата си залагам, че му идеше да прихне от смях.
— Майната му! Червенокос! Разбери кои вещи са на Сахра и се погрижи да не излизат от палатката ни. Хайде, жено.
80
— Мамка му! — измърмори Лебеда, когато застанах там, където можеше да ме вижда. — Нищо чудно, че си се върнал.
Долу ръцете, хубавецо. Здравейте, Нюен Бао! Ако ще излизате, идете при Тари Дак. Важно е. Талианци, вървете при Червенокосия от Отряда. — Обърнах се отново към Лебеда. — Готово. Имаме и няколко стрелци. За всеки случай.