Капитанът отново изгледа изпитателно чичо Дой, а после коленичи до мен.
— Какво е станало тук, Мъргън?
— Не съм сигурен. Влязох по средата и наръгах един мъж. Ей онзи. От сблъсъка отхвръкнах към масата. Спънах се и паднах в дупка във времето. Може би. Като се събудих, горях. — Около мен все още бяха пръснати обгорени страници. Ръката адски ме болеше. — Навсякъде имаше трупове. Припаднах. И след това се намерих в настоящето.
Знахаря улови погледа на Бесния и му посочи към чичо Дой.
Бесния Корди на отличен Нюен Бао помоли чичо да разкаже какво е станало.
Това бе нощта на хилядата изненади.
— Тези Измамници действаха умело — каза чичо Дой. — Нападнаха внезапно. Събудих се само миг преди двамата да ми се нахвърлят. — Обясни как е избегнал смъртта, като за целта бе строшил един врат и един гръбнак. Описа убийствата клинично, дори критично.
Беше безпощаден и към себе си, и към Тай Дей. Кореше се, защото бе си позволил да се изкуши да преследва другите Измамници, когато хукнали да бягат. Бягството им се оказало за заблуда. Тай Дей, който бе останал на мястото, бе разкритикуван за мигновеното си колебание, което му струвало счупена ръка.
— Евтин урок за него — отбеляза Знахаря. Чичо Дой кимна — сарказмът на капитана му убягна. Трябваше да приеме жестоката цена, че е позволил да го изиграят.
В жилището ми имаше четиринайсет трупа, без да броим съсипаните Анали. Дванайсет от тях бяха на Измамници. Единият бе жена ми, другият — племенникът ми. Шестима бяха загинали от Пепелния жезъл, трима — от ръцете на Тай Дей. Майка Гота бе изкормила два и аз бях намушкал един при влизането си.
Стиснал рамото ми — жест, който би трябвало да ме утеши — чичо Дой каза:
— Един воин не убива жени и деца. Това е дело на зверове. Когато зверовете убиват хора, всички мъже са принудени да ги преследват и унищожат.
— Добре говориш — каза Знахаря. — Но Измамниците никога не са се обявявали за воини. — Не беше впечатлен от речта на чичо.
Бесния също не бе впечатлен.
— Това е религия, дядка. Техният Път. Те са жреци на смъртта. Полът или възрастта на техните жертвоприношения нямат никакво значение. Жертвите им отиват право в рая и повече не им се налага да ги върти колелото на живота, колкото и скапана да е била кармата им.
Настроението на чичо Дой се помрачаваше с всяка минута.
— Познавам туга — измърмори той. — Стига туга. — Никой не му разкриваше никакви тайни.
Корди се усмихна коварно на майстора на меча.
— Вие сигурно сте се класирали на челно място в списъка на най-желаните от тях жертви, след като сте убили толкова много от тях. Ако си Измамник, си спечелваш голям престиж с убийството на човек, претрепал много хора.
Чувах какво дърдори Бесния, но не ми се струваше разумно.
— Туга не е по-смахната от която и да било религия тук — смънках.
Това като че обиди всички по равно. Добре.
Бесния се обърна, за да се скара на стражите си. Не бяха оправдали оказаното им доверие. Собствената ми беда бе само една от няколкото случили се. И продължаваха да се случват.
Вцепенен, промълвих:
— Срещу такова нещо не можеш да се защитиш, Бесен. Тези не бяха войници. — Захвърлих овъглените листа, които още държах в ръце, към най-близкия труп. — Те са дошли тук с надеждата до полунощ да стигнат до рая. Дори сигурно са нямали и план за бягство. — И продължих по-тихо: — Капитане, по-добре нагледай Пушека.
Знахаря се намръщи, сякаш бях издал всички тайни, но попита само:
— Да имаш нужда от нещо? Искаш ли някой да остане с теб?
Той разбираше какво означава за мен Сари.
— Затова става въпрос. Досега непрекъснато отстъпвах. Капитане, взех със себе си семейство. Ако почна да изперквам, те ще ме успокоят. Искаш ли наистина да ми помогнеш? Превържи ръката на Тай Дей, а после върви да си вършиш работата.
Знахаря кимна и направи един малък жест, който в нормално време означаваше „Върви“, но сега означаваше много повече.
— Нараян Сингх някоя сутрин ще се събуди и ще разбере, че е посял вихри. Няма вече сигурно място за него.
Станах и излязох навъсено от стаята си. Зад мен Тай Дей стенеше, докато Знахаря му превързваше ръката. Стареца не му обръщаше никакво внимание — бе зает с издаването на нареждания, означаващи, че войната ще се разрасне много повече.