— Щом дъртак като мен може да издържи, значи всички могат.
Така си беше. Само че някои издържаме повече от други. Някои сме обсебени.
По дяволите. Ние от Черния отряд имаме достатъчно мании и омрази за всички.
Работата стана всичко за мен. Злото време беше отминало — вече не пропадах в жестокото вчера, за да избегна още по-жестокото днес, или поне не забелязвах. Но не спях добре. Адът продължаваше да дебне отвъд стените на съня. Зарових се в Аналите — пренаписвах всичко отнето от огъня. Яхнал Пушека, бягах в миналото, където и когато можех, за да сверя спомените си.
Арсеналът на Едноокия увеличи производството. Стареца направо подлуди управляващите с опитите си да събере пари, за да изплаща всичко.
Вестта за новия етап плъзна из талианските територии толкова бързо, колкото можеха да тичат конете.
Господарката започна да събира войските си и да ги обучава да се справят с онези тъмни сили и дела, които бяха дали име на Господарите на сенките.
Забелязах, че Гоблин съвсем се изгуби от поглед, но чак седмици след като се беше случило. Боях се да не е убит, но Знахаря като че не се тревожеше.
Едноокия беснееше. Отчаяно искаше да свърже приятелчето си с моята тъща, но не можеше да изрови и следа от дребния жабок.
В нощта, когато вятърът вече не се промъква през матовите прозорци и не лудее из необитаваните коридори, нито шепти на милионите промъкващи се сенки, крепостта се изпълва с мълчанието на камъните.
Ледени, жестоки сънища се пробуждат във фигурата, прикована към трона, толкова древна, че части от нея са изтлели. Лъч светлина я осветява. Фигурата въздиша, вдъхва светлината и издиша балон от сън, който успява някак да се промъкне през мъчителните проходи на твърдината, да излезе в света и да се впусне в търсене на съзнание, което ще го приеме. Над равнината сенките се стрелкат като рибки, усетили преминаването на огромен хищник.
Звездите намигат със студена ирония.
Начин винаги има.
88
Домът на болката? Подигравателен смях. Тя е красива. Да. Красива почти като мен. Но тя не е за теб.
Жената сложи едно дете да си легне. И най-малкото й движение бе изпълнено с грация.
Аз… Внезапно се появи „аз“. Не! Тя не е за теб! Тя е моя!
Ти нямаш нищо освен онова, което аз ти давам. А аз ти давам болка. Това е домът на болката. Не! Каквото и да си… ВЪРВИ СИ!
89
— Ох!
Отворих очи. Чичо Дой и Тай Дей бяха приклекнали от двете ми страни с угрижен вид. Завъртях глава, учуден да ги видя толкова скоро.
Лежах на пода в работната си стая, но бях облечен за сън.
— Какво правя тук?
— Ходеше насън — съобщи Дой. — И говореше, което ни разтревожи.
— Говорил съм? — Никога не говоря насън. Но пък и не ходя насън. — Проклятие! Пак припадък! — И този път си спомнях. Някаква част. — Трябва да го запиша. Веднага, преди да съм го забравил. — Добрах се до другия край на стаята и след мигове вече дращех.
А когато свърших, разбрах, че нищо не мога да проумея. Захвърлих писалката.
Дойде майка Гота с чайник. Наля ми, после и на Дой, и на Тай Дей. Смъртта на Сахра я беше наранила дълбоко. Засега обичайният й свадлив характер не се проявяваше — действаше като автомат.
Така беше от дни.
— Какво ти е? — попита чичо Дой.
— Не мога да обясня! Спомням си всичко, но не мога да му намеря никакво обяснение!
— Тогава се отпусни. Престани да се бориш със себе си. Тай Дей, извади тренировъчните мечове.
Идеше ми да изкрещя, че не му е сега времето. Но такъв беше неговият отговор на всякакво напрежение. Вади мечовете. Изпълнявай ритуалите. Покажи стойките. За това бе необходимо пълно съсредоточаване. И винаги помагаше, колкото и да не ми се вярваше.
Дори и Гота се присъедини към нас, макар че дори аз бях по-сведущ от нея.
90
През нощта, в която се опитах да намеря обратния път от скривалището на Пушека, се бях двоумил дали Едноокия не е наслагал там магии за объркване. Разбрах, че е било точно така и че е разпръснал напосоки „джобове“ със заблуда из всички пустеещи части на Двореца, така че нито една критична точка да не бие на очи. Даде ми един амулет от омагьосана вълнена прежда — сплетени нишки с няколко цвята, който трябваше да нося на китката си. Той щеше да ме пропуска през магиите, без те да ме объркват повече от обичайното ми състояние.