— И да внимаваш — предупреди ме той. — Сега, когато редовно юркаш Пушека, аз променям магиите всеки ден. Не искам никой да се набутва там, докато си извън тялото си, особено Радишата.
Това бе разумно. Пушека нямаше цена. Никога досега не бе съществувал толкова ценен инструмент за шпионаж. Не смеехме да рискуваме да го злепоставим.
Старецът ми даде списък на редовните проверки, които искаше да се правят. Те включваха и внимателно следене на Кинжала. Но той не ползваше тези сведения веднага. Предполагам, че отлагаше, оставяше Кинжала да натрупа увереност. А и понякога му позволяваше да се разправя вместо нас с нашите „трудни деца“ — служителите на религията.
Не съм го питал, но съм убеден, че политиката му беше хладнокръвна и целенасочена. Жреческите съсловия създаваха най-големите политически предизвикателства за нас. На мен също ми изглеждаше разумно да ги използваме, за да пречим на Кинжала да стане твърде силен.
Самият аз си имах личен списък с разследвания — някои за удовлетворяване на собственото ми любопитство, но повечето целяха да огледам непосредствено събитията, които трябваше да бъдат записани в Аналите. Прекарвах по десетина часа на ден само в работа по книгите.
Ставам, пиша, ям, пиша, посещавам Пушека, поспивам, ставам и почвам отначало. Не спя нито много, нито добре, защото не ми се ще да се мотая из дома на болката.
Чичо Дой реши да не се връща в своето блато. Майка Гота също. Не ми се пречкат много-много, но винаги са тук и неизменно бдят. Имат си своите очаквания.
Войната навлезе в нов етап и те решиха да играят роля в него. Искат жестокостта на Нюен Бао да отмъсти за жестокостта на Измамниците.
Открих, че една от големите трудности в шпионажа е да прецениш къде да търсиш нужните ти сведения. Когато трябва да науча нещо за Аналите, обикновено имам представа кога се е случило това, къде и кой е участвал. Това е шанс да прехвръкна и да сверя паметта си, за която открих, че е смайващо ненадеждна.
Явно никой от нас не си спомня точно така, както се е случило всичко. И често разликите са пропорционални на самомнението и самозалъгването, което сме вложили.
Едноокия, разбира се, има своите си проблеми със самолюбието. Може би затова не ми позволява да скитам из неговата фабрика за оръжие, но може и да пази ведомостите си от външно наблюдение. Мисли скоро да я затвори и затова смятам да шпионирам и него.
Едноокия мъкне голямо бреме на стария си гръб. Сред нещата, които върши, е и това, че е един вид министър на въоръжаването. Укрепил е цяла част от града, където ръководи производството на всичко, от остриета за стрели до чудовищни обсадни машини.
Голяма част от производството му се опакова и се праща право на пристанището, за да бъде натоварено на шлепове и изпратено надолу по реката към делтата, където по поредица от грубо прокопани канали шлеповете се прекарват до река Нагир, вливаща се в същата делта. После те поемат нагоре по Нагир и притоците му към граничните гарнизони. Не се и съмнявам, че част от материала не стига до крайната си цел. Предполагам, че Едноокия извлича някаква изгода, и се надявам да има достатъчно здрав разум и да не продава на врага. Ако Знахаря го излови да прави такова нещо, на Едноокия ще му се стори, че с Кинжала се държат като с непослушно малко братче.
Първото ми нахлуване в арсенала беше бърз психически набег. Той представляваше бъркотия от постройки, някога нямащи нищо общо и никаква връзка една с друга, а сега свързани в налудничав лабиринт. Всички прозорци и повечето врати бяха зазидани. Мъже, избирани по ръст, лош нрав и липса на въображение, вардеха малобройните входове. Не позволяваха нито да се влиза, нито да се излиза. Улицата, на която се намираше товарният вход, беше денонощно оживена. Върволици от фургони и каруци, теглени от изтощени волове, пълзяха нататък, за да бъдат разтоварени и после натоварени от изнурени работници, злостно надзиравани от мъжете без въображение, които се запенваха дори и от един разменен поглед между каруцарите и работниците. Около и между каруците се щураха безбройни бегачи, понесли дълги прътове, от които висяха десетки паници с топла храна за работниците. Стражите проверяваха всяка паница. Дори се редуваха да се проверяват един друг.
Талиос притежава богата и разнообразна, и тясно специализирана икономика на труда. Хората си изкарват прехраната по един или друг начин и за всичко се намират клиенти. До Двореца има пазар изцяло за грижи за външния вид, обслужващ главно двора на владетеля. Един се занимава само с подстригване на космите в носа. До него, на място, широко няма и четири стъпки, с масла и сребърни инструменти, подредени на малка масичка, един дядка чисти уши от ушна кал и не върши нищо друго, освен дето разнася клюки. Семейството му се препитава с този занаят от поколения и той тъгува, защото няма син, на който да го завещае.