— Проклятие!
— Взехме това-онова за Аналите. Мъргън, сигурно ще искаш да го попрегледаш. Отнася се за това какво са вършили другите, за да ни подпомогнат. Сигурно ще можеш да го вмъкнеш между написаното от Знахаря. Така онези, които ще дойдат след нас, може да видят и двете гледни точки. Хм-м-м?
— Може би ти трябва да го поемеш — отвърнах кисело.
— Научи ме да чета и пиша. Твърде съм стар за други глупости.
— Става. — Погледнах Знахаря. — Стига да не редактираш.
Стареца се ухили.
Хагоп се изкиска.
— Опазили ме боговете, Мъргън. В никакъв случай! Научих всичко, което се е случило, след като ние сме си тръгнали оттам. Няма да повярваш колко е интересно. Хромия се върнал още веднъж. Спокойно, вече са се оправили с него. В днешно време в Империята е скучно.
— Направо ми се прииска да се върна у дома.
— Успяхте ли да влезете в Кулата? — попита Знахаря.
— Шест месеца изкарахме там. Отначало предимно ни размотаваха.
— И?
— Най-сетне ги убедихме, че Господарката възвръща силите си, и тогава почнаха да ни съдействат. На тия хора, дето сега са в Кулата, им харесва, че нея я няма там.
— Леле, направо ще й сломи сърцето — забелязах.
Хагоп се ухили.
— Да. Не желаят да ни пращат помощ. Разправят, че не щели да се сдобиват с нови врагове. Според мен — главно защото не искат Господарката да я хване носталгията по доброто старо време и да се върне на север.
— Така и предполагахме — рече Знахаря. — В техен интерес е единствено да държат Господарката далече. Какво получихте?
— Отвориха си архивите. Дадоха ни преводачи. Дори отваряха гробове, когато поискахме.
— И за тях би било интересно кого са погребали там.
— И още как, да му се не види! Наложи се да си сменят гащите, когато им казахме кои са се появили живи там, долу. Когато Хромия се върнал и без малко не ги попилял, страшно се уплашили.
— Тоя ни се точеше повече и от Ловеца на души — казах аз. Нямаше нужда да прибавяме към списъка с враговете си и Хромия. — А моите семена от ряпа?
— Този път са се погрижили да се отърват от Хромия — рече Хагоп. — Съвсем сигурно! Нося ти семената. Ряпа, пащърнак и дори картофи за семе, ако не са загнили.
— Щеше да е странно, ако не бяха — рече Знахаря. Наблюдаваше как Мускуса дебне. Нямаше мира, нещо го глождеше. — Значи ви оставиха да се ровите и дори ви помогнаха. Какво научихте? — Това беше най-важното — да се разбере дали горе на север не знаят нещо, което би ни влязло тук в работа.
— Не много. Не изглежда вероятно Дългата сянка някога да е бил един от Покорените.
В това бях сигурен. Бях убеден, че досега щеше да се издаде на Оплаквача, ако в миналото са били съюзници.
— За картофите — точно онзи вид ли взе, който аз…
Хагоп ме изгледа на кръв и се обърна към Стареца:
— Има една твърде слаба вероятност той да е бил Безликия, Лунния хищник или Нощна сянка, въпреки че всички горе бяха сигурни, че тия тримата наистина са пукнали. Но просто не можахме да намерим тела.
— Ами някой от по-късните Покорени? — попита Знахаря.
— Петима всъщност са оцелели. Пътешественика, Шепота, Мазола, Дебнещия и Учения. Но Господарката лиши и петимата от силите им. Пред свидетели.
— Но силите на Господарката се възвръщат — възразих.
— Това е аргумент. Но, от друга страна, знаем в кой точно ден се появиха Господарите на сенките. Дори и часът, мисля. Всички по-късни Покорени тогава все още са си имали работа на север. Всъщност повечето от тях дори още не са били Покорени.
Спогледах се със Стареца. Той закрачи насам-натам.
— Когато Ловеца на души ме държеше в плен, тя ми каза, че един от Господарите на сенките, загинал в Деджагор, никога не е бил Покорен.
— Тъкача на сенки също — додадох.
— Всичко, което те всъщност можаха да ни кажат, беше, че нямат понятие дали Дългата сянка навремето е бил някой от старата тайфа — рече Хагоп. — Писмените архиви ги подкрепят.
Знахаря продължаваше да крачи и едва не се сблъска с Мускуса, но гледаше да е по-далеч от тумбата нещастни талианци, очакваща неговата благословия за желанието им да се приберат вкъщи. Дали след толкова време можеха да го разпознаят, предрешен като шадар?
Вероятно.
Бях сигурен, че той смята, че тази война с Господаря на сенките не е обикновена борба, че залозите са много по-високи от простото оцеляване.