Выбрать главу

Гоблин доприпка обратно. Двамата с Едноокия водеха мъж, само кожа и кости. В днешно време малцина Измамници са в добра форма. Те никъде нямат приятели. Преследват ги като вредители. Огромно бреме тегне на гърба им.

Гоблин се ухили като жабок.

— Пипнахме червенорък, Мъргън. Истински черен майстор на румела с червени длани. Какво ще кажеш?

Тази мисъл разведри душата ми. Плененият наистина бе от висшестоящите Удушвачи. Червената длан означаваше, че е бил там, когато Нараян Сингх е подвел Господарката да мисли, че я посвещават в култа на Удушвачите, докато всъщност са почитали нероденото й дете като дъщеря на тяхната богиня Кина.

Но Господарката също им бе излязла с номер и бе белязала всеки присъстващ Удушвач с червена длан, която по-късно той не би могъл да скрие. Каквото и да опитваха, нищо не можеше да премахне цвета, освен отрязването на ръката. А еднорък Удушвач не можеше да борави с румела — кърпата за удушване, оръдието на свещения занаят на Измамниците.

— Старецът ще е доволен. — Един червенорък трябва да знае какво се случва вътре в сектата му.

Примъкнах се по-близо до огъня. Тай Дей, след като ми помогна да се отърва от останалите тъкачи на сенки, се отпусна до мен. Доколко го бе променил Деджагор? Не можех да си го представя по-различен, освен намусен, мълчалив, безжалостен и безпощаден, дори и като малчуган.

Забелязах, че Гоблин отново прави онова, което правеше напоследък — наблюдаваше ме с ъгълчето на окото си и се преструваше, че върши нещо друго. Какво бяха намислили тези двамата с Едноокия?

Завързакът протегна ръце напред.

— Хубаво нещо е огънят.

15

Параноята за нас се бе превърнала в начин на живот. Станали сме новите Нюен Бао. Нямаме вяра на никого. Не допускаме никой извън Черния отряд да разбере какво вършим, докато не сме сигурни как ще откликнат. В частност предпочитаме да държим Прабриндрах Драх и сестра му, Радишата Драх, нашите работодатели, далеч в плътните тъмни сенки.

Изобщо не бива да им се има доверие, никога, освен когато не са засегнати собствените им най-вътрешни интереси.

Вкарах контрабандно моите пленници в града и ги настаних в един склад близо до реката-рибарник с характерна миризма, собственост на благоприятно настроени към Отряда шадари. Моите войници се пръснаха по семействата си или по местата, където могат да лочат бира. Бях доволен. С едно бързо и гадно мушване бяхме ликвидирали оцелялото ръководство на Измамниците. Без малко да пипнем и онзи злодей Нараян Сингх. Добрах се на педя от бебето на Знахаря. Съвсем честно можех да докладвам, че момиченцето явно е добре.

Тай Дей събори пленниците на колене и набърчи нос.

— Прав си — съгласих се аз. — Но вашето блато вони два пъти по-зле. — Талиос претендира за делтата на реката, но Нюен Бао не са съгласни.

Тай Дей изсумтя. Отбираше от майтап, колкото всеки човек.

Не е кой знае какъв хубавец. Цяла педя е по-нисък от мен. По-тежък съм от него с четирийсет кила. И съм много по-красив. Косата му е окълцана и рошава, стърчи на клечки. Кльощав, с челюст като фенер, мълчалив и намусен, Тай Дей никак не изглежда приятно. Но си върши работата.

Един рибар шадар ни доведе капитана. Знахаря остаряваше. Вече щяхме да го наричаме „шефе“, „вожде“ или нещо подобно. Не можеш да наричаш капитана „Стареца“, когато вече наистина е остарял, нали?

Беше облечен като шадар кавалерист — тюрбан, брада и прости сиви дрехи. Огледа хладнокръвно Тай Дей. Самият той нямаше охранител Нюен Бао. Презираше идеята, въпреки че се налагаше да се предрешва, когато искаше да излезе сам по улиците. Няма такава традиция — охранители. Знахаря е голям инат по отношение на традициите на Отряда.

По дяволите, офицерите на Господаря на сенките до един имат охранители. Някои — по няколко. Не биха оцелели без тях.

Тай Дей понесе безстрастно огледа на Знахаря. Изобщо не се впечатли от присъствието на великия диктатор, все едно казваше „Той е човек, аз съм човек, ние двамата сме равни“.

Знахаря огледа плячката ми.

— Разказвай.

Разказах му.

— Но Нараян ми се изплъзна. На косъм. Копелето има ангел хранител. Няма как да не се е поддал на заклинанието на Гоблин за сън. Два дни го преследвахме, но дори Гоблин и Едноокия не можаха да надушат дирята му.