Едноокия се изкачи с пухтене по стълбите. Не беше зле за човек на двеста години.
— Какво става? Какви са тия жални физиономии?
Гоблин му обясни.
Дребният черен магьосник измрънка:
— Трябваше да ни кажеш, Мъргън. Можехме да надушим прясната диря.
Надали. Единствената улика, която намерих, беше едно бяло перце и бучка нещо, което приличаше на курешка.
— Вече няма значение. Знам къде са доспехите. Ето там. — Посочих към хълмовете, които се простираха под сиянието, което приличаше на подранила розова зора. — Вие какво направихте?
— Изтрепахме сума ти проклети южняци, ето какво! Могаба сигурно им продава билети там. Копеленцата са цяло гъмжило, като въшки! Както и да е, измъкнахме се, преди късметът да ни е зарязал. Нюен Бао направо са откачили. — Той изгледа косо Тай Дей. — Те май се опитват да накарат сенчестите да минат изотзад на Могаба и да му смелят задника. Пада му се на тоя мръсник, собственият му заговор да го довърши! Какво става там навън, по дяволите? — Говореше за огрените в розово хълмове.
— Нещо, което не сме си търсили — отвърна Гоблин.
Зад розовото сияние се надигна мрак. Вътре в него се блъскаха човешки фигури. Трепкаха, пламтяха като ярки, бързо угасващи звезди. Миг по-късно земетръс разлюля града. Изгубих равновесие.
— Веднъж и ти да си прав, дребосък — отбеляза Едноокия. — В играта участва играч, за когото не знаехме.
Два гарвана изпаднаха в истерия на няколко метра от нас. Те се гмурнаха в мрака и продължиха да се хилят, докато отлитаха.
— Изненада! — измърморих. — Ама че тътен, трясък и простотии стават в тия хълмове. Хайде, момчета! Кажете ми кой е. Останалото дори и тъпак като мен може да го загрее. Кажете ми само кой беше.
— Ще поработим върху това — обеща Едноокия. — Може би дори ще започнем веднага, ако се разкараш и ни оставиш на мира. Хайде, дребен.
Докато той и жаболикото му приятелче се залавяха за работа, аз насочих вниманието си към вълненията, които бушуваха из Деджагор.
Може би хиляди сенчести вече бяха прескочили стената. Горяха многобройни пожари. Попитах внука на Кай Дам:
— Огънят ще притесни ли вашия народ?
Той сви рамене.
Тоя тип не си падаше клюкар.
27
Вече нямаше нощ. Огньовете горяха навсякъде. Горяха и в лагера на сенчестите, подпалени от обсадните машини на Могаба. Горяха и в града, подпалени от войниците на Господаря на сенките. Пожарите пламтяха по хълмовете и намекваха за изненадващи вулкани или сили с мощ, невиждана от времето, когато Отрядът се противопостави на мрачните господари от империята на Господарката. Светлината беше твърде силна за среднощ.
— Колко време има до зазоряване, знае ли някой?
— Твърде много — изсумтя Кофата. — Да не си мислиш, че някой тази нощ си прави труда да следи часовника?
Много отдавна, преди цели векове — вчера привечер, Едноокия, Гоблин или някой друг каза, че зазоряването е твърде далечна цел, за да й се надяваме. Общото равнище на оптимизма си оставаше ниско.
Дойдоха доклади — нито един не беше благоприятен. Безбройни южняшки войници бяха проникнали в града. Имаха заповед да дойдат при нас, да ни изтрият от лицето на земята и да продължат, да се изкачат отвътре на стената по дългия път и да стигнат там, откъдето бяха тръгнали. Но Нюен Бао не им съдействаха, нито пък моите хора. Така че нашествениците се лутаха и вредяха с каквото могат, докато някой не ги убиеше.
Южняците имаха известен успех сред джайкурите, които се спотайваха по къщите си с надеждата да ги пропуснат, въпреки целия им опит с Господарите на сенките.
Не можеше да ги виниш, че не се юрнаха да ни преследват. Нали и те не искаха да ги убият. И Могаба нямаше защо да се изненадва, когато някои от злодеите, които беше пуснал вътре, се обърнаха срещу него.
Нашите отстояваха позициите си. Двойниците и фантомите подлудяваха южняците. Не можеха да разберат коя от заплахите е истинска. Но основната причина нашите да се държат беше, че нямахме избор. Нямахме къде да избягаме.
Тъкача на сенки с нищо не помагаше на хората си. Той беше навън, сред хълмовете, с намерението да разгадае лично онази мистерия. И явно съжаляваше за своя избор на цел.
Отново долетя конен отряд — розовата светлина очертаваше силуетите им. Господарят на сенките явно не беше с тях.