Тя отново се усмихна и прошепна:
— Бъди добър с нея, Знаменосецо.
— Ще бъда — обещах, без да разбирам какво ми казва тя.
Хон Трей успя да ми намигне. Лицето й се изкриви от болка и тя отново се схлупи върху Кай Дам.
Шумотевицата отвън отново се увеличи.
— Тай Дей!
Прескочих труповете и закачих нечии крак, стърчащ зад гърба на Тай Дей.
— Ако не си вдигнеш задника и не се стегнеш, няма да помогнем на никого! — Забелязах още две деца, които се спотайваха отзад. Едното от тях беше запалило лампите. Никой възрастен не беше оцелял освен Сахра и майка й.
— Сахра! — креснах. — Ставай! — Зашлевих я. — Събери децата отзад. — Те бяха твърде ужасени, за да ми се доверят, ако и да ме познаваха.
Все още бях външен човек.
Малко крясъци — само от това имаха нужда Тай Дей и сестра му. Вселената им изведнъж отново доби структура и посока, въпреки че не ги осъзнаваха. Просто им трябваше някой да ги пришпори.
Открихме още само едно живо дете. Други оцелели възрастни нямаше.
— Тай Дей, можеш ли да удържиш тези деца да не се изгубят, докато бягаме по алеята? — Ако успеехме да стигнем дотам, талианците може би вече нямаше да ни създават проблеми. Там един човек можеше да задържи и цяла орда, докато дойде помощта.
Той поклати глава.
— Твърде са уплашени и са пострадали твърде тежко.
Точно от това се боях.
— Тогава ще ги носим. Можеш ли да успокоиш майка си? Ще трябва да помага. Сахра, вземи бебето. Аз ще нося момиченцето. На гръб. Искам ръцете ми да са свободни. Кажи й да се вкопчи здраво, но да не ме пипа по лицето. Ако няма да може, нека сега ми го каже. Ще й вържем китките.
Сахра кимна. Беше преодоляла истерията. Тя коленичи до Хон Трей, прегърна старицата, а после свали нефритената й гривна. С дълбока въздишка и явна неохота тя сложи гривната на лявата си китка. После се обърна към Кай Гота и се помъчи да я успокои.
Тай Дей започна да превежда на децата нарежданията ми. Осъзнах, че никога не бях чувал Сахра да говори, дори шепнешком.
Момиченцето, което щях да нося, беше на около шест години. И не искаше да тръгва оттук.
— Тогава я вържи, да му се не види! — креснах. Бях се разтреперил. Не знаех докога още щях да запазя самообладание. — Нямаме време!
Само бебето не беше пострадало. Момченцето, на около четири години, май нямаше да прескочи трапа. Със сигурност нямаше да го прескочи, ако бързо не го отнесях при Едноокия.
Чу се плискане на вода и някакъв мъж изпищя навън. Едно тяло се вряза във вратата, тя изскърца и малко поддаде. Сахра зашлеви момичето, за да спре да хленчи, и го настани на гърба ми.
— Ами майка ти как е? — попитах.
Нямаше нужда. С баба Трол всичко беше наред. Двегодишно дете с неопределим пол беше възседнало левия й хълбок, а в десницата си стискаше острието на счупено копие. Беше готова да излезе срещу талианците.
Подготовката всъщност отне по-малко време, отколкото е нужно, за да разкажа за нея.
Сахра носеше бебето. Тай Дей върза раненото момче на гърба си и стисна меча в ръка. Двамата с него отидохме до вратата. Надникнах през пукнатините между посечените греди. Един талиански войник се промъкна навън.
— Ти ли си пръв, или аз? — попитах. — Единият да води, другият да пази отзад.
— Аз. От този ден нататък аз.
Какво?
— Назад! — креснах. Но и той беше видял забързания силует в същия миг. Приплъзна се надясно, а аз минах отляво на вратата. Когато вратата влетя навътре, вече се бяхме отдръпнали. Скочихме върху натрапника и го разпознахме тъкмо навреме.
— Чичо Дой?
Късмет извади той. Тежестта на децата, които носехме, беше ни забавила тъкмо колкото да ни остане време да забележим кой е нахълталият.
— Върви — казах на Тай Дей. Нямаше нужда да провеждаме съвещание.
Тай Дей мигом се сблъска с двама талианци. Изскочих навън и прогоних още един. Кай Гота се клатушкаше подире ни. Тя заби върха на копието си в гърлото на най-близкия талианец, после настани детето по-удобно на хълбока си и се обърна към другия.
Един бял гарван прелетя. Хилеше се като цяло стадо маймуни.
Оцелелият талианец не беше глупав младеж. Той се юрна към най-близката група свои сънародници.
— Върви, върви! — ревнах на Тай Дей. — Гота. Сахра. Следвайте Тай Дей. Чичо! Къде си? Ще ти зарежем задника тук!