— Ела да се поразходим.
С всички тези Нюен Бао тук, долу, беше задушно и въздухът бързо се напояваше с воня. Светлината идваше от свещи, поставени толкова нарядко, че можеше да се загубиш по пътя от едната към другата.
Чичо Дой беше почти наплашен.
— И аз го мразя — казах му. — Направо едвам се сдържам да не се разпищя. Но ще се оправим. Някога сме живели така години наред.
— Никой не може да живее така. Не и за дълго.
— Но Отрядът е живял. Мястото беше ужасно. Наричаше се Равнината на страха, и с пълно основание. Беше изпълнена със странни същества и всяко от тях бе готово да те убие, преди да си мигнал. Постоянно ни преследваха войски, предвождани от магьосници, по-лоши от Тъкача на сенки. Но издържахме. И оцеляхме. Тук, сред тези тунели, има петима оцелели, които могат да ти разкажат всичко.
Светлината беше твърде слаба и не можех да разчета изражението му, но това и посред бял ден беше трудно.
— Ще откача, ако всичките живеете при мен — казах му. — Имам нужда от пространство. В момента не можеш крачка да направиш, без да се спънеш в някой.
— Разбирам. Ала не зная как да помогна.
— Имаме празни стаи. Тай Дей може да се настани в едната с бебето си. Ти — в друга. Сахра може да дели една стая с майка си.
Той се усмихна.
— Ти си честен и открит, но обръщаш твърде малко внимание на това как живеят Нюен Бао. Много неща се случиха през нощта, когато помогна на Тай Дей да спаси семейството.
— То пък едно спасение! — изсумтях.
— Спаси всички, които можеха да бъдат спасени.
— Ама съм добро момченце и аз!
— Не беше нито длъжен, нито честта ти го изискваше. — Всъщност използваше понятията на Нюен Бао за чест и дълг, с подобно, но не съвсем еднакво значение с нашите — те съдържаха обертонове на участие по свободна воля в божествена интрига.
— Направих онова, което ми се струваше редно.
— Наистина. Без дългът да те призовава. Което е причината за сегашното ти положение.
— Нещо май ми се губи.
— Защото не си Нюен Бао. Тай Дей вече няма да те напусне. Той е най-възрастният мъж в рода, който ти дължи шест живота. Бебето му няма да го напусне. Сахра няма да напусне, защото трябва да остане под закрилата на брат си, докато не се омъжи. А както виждаш, може би ще й трябва доста време, за да преодолее ужаса. В този град, в това поклонническо пътуване, на което изобщо не искаше да тръгва, тя изгуби всичко, което някога е имало значение за нея. Освен майка си.
— Човек направо да си помисли, че боговете са й се наточили — казах с надеждата, че не прекалявам с остроумието си.
— Така е. Знаменосецо, единственото хубаво нещо, което тя си спомня от онази адска нощ, си ти. Тя ще се вкопчва в тебе, както отчаян плувец се вкопчва в камък сред вълните на буен поток.
Сега трябваше да внимавам. Голяма част от мен желаеше това вкопчване да не е само метафорично.
— А Кай Гота и останалите деца?
— Децата могат да бъдат осиновени в семействата на майките им. Гота несъмнено може да се изнесе. — Дой продължи да мърмори под носа си, което не беше обичайно за него. Прозвуча ми така, сякаш му се искаше да я премести на няколко хиляди мили оттук. — Въпреки че няма да го приеме леко.
— Не ми казвай, че и ти не си очарован от Кай Гота!
— Никой не е очарован от тоя сприхав гущер.
— А аз някога си мислех, че вие двамата сте женени!
Той се вцепени от изумление.
— Ти си ненормален!
— Но нали размислих?
— Хон Трей, дърта вещице, какво си ми наумила?
— Какво?
— На себе си говоря, Знаменосецо. Включвам се в спора, който не мога да изгубя. Тази жена, Хон Трей, братовчедката на майка ми, беше вещица. Можеше понякога да предвижда бъдещето и ако онова, което видеше, не й харесваше, тя искаше то да се промени. И имаше някои странни идеи за това.
— Вярвам ти, че знаеш за какво говориш.
Той не схвана.
— Не съвсем. Вещицата си играеше със съдбите на всички ни, но никога нищо не обясняваше. Може би беше сляпа за собствената си съдба.
Смених темата.
— Какво ще прави сега твоят народ?
— Ще оцелеем, Знаменосецо. Също като твоите Войници на мрака, това правим и ние.
— Ако наистина смяташ, че си ми длъжник, защото се изтърсих там с Тай Дей, кажи ми какво означава всичко това. Войници на Мрака. Каменен войник. Кокален воин. Какво значат тези названия?