Той огледа слугите, които се стремяха да не им обръщат внимание, но обикновено това бе само уловка. Слугите клюкарстваха. Често. Роуина явно разбра смисъла на думите му, защото кимна и отиде да си играе с Александър.
Страйдър ги наблюдаваше. Бяха толкова скъпи за него. Но докато ги гледаше, думите на Свен се върнаха, за да го преследват. Неговият рицар беше прав. Той не можеше просто да се ожени за нея и да си тръгне. Ако постъпеше така, това щеше да я остави уязвима за нападение от всеки, който искаше да го нарани.
Но сега, той имаше Александър ...
– Татко?
Той погледна към момчето.
– Да?
– Имам нужда от нощно гърне.
Фатима се изправи.
– Къде да го заведа?
– Аз ще го заведа – каза Роуина, протягайки ръката към детето. – Никой няма да си помисли нищо за нас, щом сме заедно.
Ръка за ръка, те бързо излязоха. Фатима се върна към храната си, докато Страйдър настаняваше Едуард на краката му до окопите на Александър.
– Господарю? – попита Фатима. – Може ли смирено да ви попитам защо изглеждате толкова тъжен в присъствието на Александър? Той е добро момче и създава много малко неприятности в сравнение с другите деца на неговата възраст.
– Знам, Фатима – каза Страйдър, докато си играеше с ръцете на войника. – Само съм загрижен, тъй като не виждам начин едновременно да спася света и да отгледам сина си.
– Какво имате предвид?
– Навън има толкова много зло, от което да предпазвам него и останалите. Как мога да се боря за това и да го пазя едновременно?
Тя изглеждаше два пъти по-озадачена от думите му.
– Аз все още не разбирам, милорд. Вие сте само един мъж с един меч, за да се борите срещу всички по света. Това наистина е нещо добро. Но когато си отидете, мечът също си отива. Така че ми се струва, че макар и да е важно да се борите с лошия човек, то е също толкова важно, колкото да отгледате един добър човек. Отглеждането на повече от един би било още по-добре. По този начин, когато ви няма, ще оставите цяло едно поколение зад себе си, което ще се бори за това, което е правилно.
Страйдър бе възхитен от мъдростта ѝ.
– Благодаря ти, Фатима. Никога преди не бях поглеждал нещата по този начин.
Тя кимна и дояде храната си. Страйдър стоеше мълчаливо и размишляваше над думите ѝ. Това бе имала предвид Зенобия, когато говореше за Саймън. Въпреки че, за да бъде справедлив към Фатима, Зенобия не се бе изразила толкова красноречиво. Да, той имаше нещо, за което да се бори. И за пръв път не беше Братството.
Глава 17
Денят отлетя, докато Страйдър представяше Александър и Фатима на хората си и ги развеждаше из замъка. Той също така възложи на гостуващ шивач да изработи нови дрехи за двамата – нещо, което не би ги карало да изпъкват толкова ярко сред останалата част от хората там. По залез слънце Фатима отиде да се моли, докато Александър дремваше в стаята на Роуина под зоркото ѝ око. Докато синът му спеше в леглото, в което жадуваше да бъде, Страйдър бе събрал хората в шатрата си.
– Нещо не е наред, нали? – попита Уил. Гласът му бе груб и сърдит, докато заставаше самонадеяно до бюрото. – Мога да го усетя с костите си.
– Не – опроверга го Страйдър. – Не точно.
Свен изпухтя отвратено, докато стоеше до входа, скръстил ръце пред гърдите си.
– Заради тази жена отново. Тя е съсипала ума му.
Страйдър изръмжа към него.
– Не е заради Роуина.
– Тогава е заради момчето – каза Уил, гледайки към Рейвън. – Може да го изпратим…
– Не е заради Александър – отвърна Страйдър, прекъсвайки Уил също по средата на изречението.
– Тогава защо сме тук? – попита Свон.
– Защото искам да си поговоря с всички вас. От известно време мисля за бъдещето ни.
Свен изруга.
– Заради Роуина е. Искаш да се ожениш за нея. Знаех си.
– Не е само Роуина – отговори Страйдър. – Има много неща, заложени на карта.
– Така или иначе, ние продължаваме – каза Рейвън, докато сядаше на бюрото на Страйдър. – Знаеш ли, Свен, няма нужда Страйдър да ни води на всяка крачка.
Ноздрите на Свен се разшириха.
– Дръж си езика зад зъбите, плъх. Не знаеш какво говориш.
– Не, нека момчето се изкаже – каза Вал. – Не е честно от наша страна да искаме от Страйдър да пожертва още от живота си за нашата кауза. Още повече, че това би трябвало да спре Саймън да се ожени за Кена.
– Но ние имаме нужда от лидер – настоя Свен.
– Аз не умирам – намеси Страйдър. – Все още съм тук. Просто ще прекарвам повече време в Англия.
– За да пазиш семейството си? – попита Свен, а гласът му бе пропит с горчивина.– Мислех, че ние сме твоето семейство.
Вал го сграбчи за туниката.