Тя стисна силно ръката му.
– Така се надявах да си тук за турнира.
– За да можеш отново да ме надминеш с думите си?
– Да, сър, ти губиш с такова изящество, че почиташ и двама ни.
Усмивката му беше измамна, той ѝ предложи ръката си.
– Ела, мой най-скъп ангел, и ме удостои с присъствието си, докато вечеряме. След като бях в компанията на брат ми през последната година, осъзнах, че умирам за малко интелигентен разговор, който не включва интриги или политика.
Тя сбърчи чело, когато той я поведе през препълнената зала.
– Откога Майкъл дава пукната пара за политика? Мислех си, че цялото му внимание е съсредоточено върху лозята и земите му.
– Не Майкъл, сладка моя. За друг брат говоря. Добре де, полубрат в действителност, но кръвен въпреки всичко.
– И кой е този твой мистериозен брат? – попита тя, докато той я водеше през залата.
– Страйдър от Блекмор.
Роуина се спъна от изненада. Мили небеса, имаше ли някъде място, където да избяга от споменаването на името на този мъж? Ако го чуеше още веднъж тази вечер, можеше да стане бълнуващ лунатик.
– Добре ли си? – попита Кит, докато ѝ помагаше да запази равновесие.
Лицето ѝ пламна от смущение, но тя кимна.
– Да. Просто това е последното име, което очаквах да чуя от устата ти.
И не беше за чудене защо Кит бе зажаднял за интелигентен разговор. От историите, които беше чувала, брат му без съмнение беше от типа мъже, които едва успяваха да говорят за нещо различно от война и собствената си сила на бойното поле. Можеше лесно да си представи Страйдър как се перчи в доспехите си.
Ами че аз имам най-големия меч във всички кралства. Елате, милейди, и ми позволете да ви го покажа...
Това беше най-изобретателното и най-недодялано прелъстяване, на което мъж от неговия ранг беше способен.
И ако още веднъж чуеше това изявление през живота си, като нищо би усвоила майсторството на меча, само и само, за да ги подиграе за думите им. Как само мразеше да слуша мъже, които продължаваха и продължаваха да говорят за славните си победи и смелост.
Без да споменаваме за размера на техните...
Атрибути.
– Защо не? – попита Кит, гласът му беше пропит с ирония. – Изглежда, името му е на устните на всички останали тази вечер.
– Това е самата истина – съгласи се тя. – Но трябва да призная, че дори не знам кой от мъжете е той. Не че ме е грижа, обърни внимание. Чух описанието му достатъчно пъти през последните часове и се кълна, че мога да нахвърлям негова идеална скица.
– Дори да не можеш, просто се огледай за мъжа с най-голяма арогантност и без съмнение ще гледаш право в него.
Кит ѝ намигна, след което ѝ се усмихна закачливо.
Той беше изискан и красив по един много приятен начин. Като тъмен ангел. Чертите му бяха толкова добре оформени, крайниците му бяха дълги и стройни. Мъж с чиста изтънченост и грация, който се движеше бавно и спокойно.
Той спря пред дългата дървена маса и издърпа пейка за нея.
Роуина застана пред пейката, седна и нагласи полата на алената рокля около себе си. Кит зае мястото от дясната ѝ страна, след което направи знак на един паж да им донесе вино.
– Ако неговата компания е толкова просташка като на другите от вида му – попита тя, – защо си пътувал с него?
Той прочисти гърло.
– Никога не съм казвал, че компанията му е просташка, любов моя. Само че той мисли единствено за задълженията си.
– Да убива хора.
– Да ги защитава.
Тя се намръщи на странната нотка в гласа му, когато каза това.
– Защитаваш рицар ли, Кит? Когато последно говорихме, ти споделяше моето виждане за тях и войната.
– Все още презирам войната и тези, които изпитват радост от нея, но Страйдър ми е брат и аз уважавам него и решенията му.
Роуина сбърчи нос при благородните му думи, но все пак това беше Кит. Лоялен до край.
– Как така започна да пътуваш с него?
Той изглеждаше малко засрамен.
– Нямаше къде другаде да отида. Майкъл отказваше да ме допусне в дома си. Дори за през нощта.
Новината я изненада.
– Собственият ти брат те е отхвърлил?
– Да, никога не го е било грижа за моя извънбрачен статус или за мен самия. Скоро след като се завърнах от пътуването си зад граница, ми каза, че не може да си позволи да храни мъж, който не умее да се бие, за да защитава земите му. След като знам малко за това как се държи меч, се намерих придружен извън земите му и ми беше казано никога да не се връщам.
Гняв бликна в нея. Как смееше някой да третира брат си по този начин! Беше очаквала повече от Майкъл де Монтгомъри.
– Този дебел звяр!
– Мислите ми бяха доста по-груби от твоите, но горе-долу в същата посока.