Тя изстина при дълбокия, пресипнал глас, който принадлежеше на Сирил Лонгшанс. Не си даде труда да скрие отвращението върху лицето си, когато той сграбчи ръката на Кит и го избута по пейката, за да си направи място, на което да седне между тях.
– Направи място, кастрате. Защо не отидеш да си вземеш вино, да се пооправиш.
Роуина беше ужасена от рицаря и маниерите му. Апетитът ѝ изчезна, тя стана и започна да се отдалечава, преди той да успее да седне до нея.
Сирил сграбчи ръката ѝ.
– Остави я – изръмжа Кит, изправяйки се на крака.
Без да освободи ръката ѝ, Сирил го избута назад.
– Намери ме, когато пораснеш, момче.
В един момент Роуина се опитваше да освободи ръката си; в следващия беше напълно освободена от Сирил, когато той прелетя няколко крачки назад и се стовари на масата.
В залата се възцари тишина.
Челюстта ѝ се отпусна, Роуина осъзна, че още един мъж се е присъединил към тях. Висок и с широки рамене, тя го позна веднага.
Беше онзи, който я бе спасил от падането.
– Отново сложи ръка върху брат ми – изръмжа той, – и ще изтръгна ръцете ти и ще те пребия с тях.
Сирил се изправи на крака със свирепо ръмжене и тръгна към него.
Непознатият отново го удари, с което изпрати Сирил върху гърба му. Последният лежеше на пода замаян, докато мъжът поставяше крака си върху гърдите му.
– Откажи се, Сирил. Знаеш от първа ръка какво съм способен да ти направя.
За нейно смайване, Сирил кимна и вдигна ръце, предавайки се.
– Отказвам се.
Непознатият рицар махна крака си от гърдите му и се обърна към Кит.
– Добре ли си?
Брат му кимна.
Сирил се изправи бавно на крака.
– Остави на Страйдър от Блекмор да защитава кастрат като този.
Страйдър от Блекмор.
Шокирана, Роуина погледна към мистериозния си рицар и видя яростта в очите му от обидата, която Сирил беше нанесъл върху мъжествеността на Кит.
Преди да успее да мигне, Страйдър беше хванал Сирил за гърлото. Той вдигна мъжа нагоре и Сирил трябваше да застане на пръстите на краката си, за да срещне погледа му на едно ниво. Очите на Сирил изпъкнаха, докато лицето му почервеняваше.
– Още една дума – изръмжа Страйдър, – и ще замлъкнеш завинаги. Разбираш ли ме?
– Страйдър! – гласът на Хенри отекна в залата. – Освободи го.
Рицарят се поколеба, преди да се подчини на краля си.
Сирил се закашля, докато се бореше да вкара въздух обратно в дробовете си.
– Това не е краят – озъби се Сирил.
Погледът върху лицето на Страйдър очевидно му противоречеше.
– Да, но е. Попречи на мен или някой мой близък отново и това ще е последната грешка в живота ти.
Роуина наблюдаваше как Сирил прокарваше гневен поглед от Страйдър към Кит, чието лице беше пълно със смутен срам и ако не го познаваше по-добре... с омраза.
Очите на Сирил се разшириха за секунда, след което още повече се стесниха. Обръщайки се на пети, той напусна високомерно залата.
Когато той излезе, Роуина осъзна, че чичо ѝ е до нея.
– Добре ли си, Роуина? – попита нежно Лайънъл.
– Да – въздъхна тя, погледът ѝ не се отделяше от Страйдър, който се намръщи при споменаването на името ѝ.
– Роуина де Витри? – попита той, а дълбокият му глас я накара да изтръпне.
– Да.
Страйдър изглеждаше като болен при споменаването на името ѝ, както тя се беше почувствала при неговото.
– И така, ти си страшилището, което пише онези песни.
Щеше да се почувства похвалена, ако не я беше обидил първо.
– Познавате работата ми?
– „Мор за всички, които носят меч и шарка по маймунските им ръце. Може ли всички да станат стерилни и дебели, и да загинат млади?” Да, милейди, оръженосецът ми ме информира по-рано през деня за така наречената ви работа.
Роуина настръхна при очевидното му презрение. Не беше първият, който мразеше нея или творчеството ѝ, но поради някаква необяснима причина се почувства сразена от погледа му.
Така че тя се забори по единствения начин, който можеше... с думите си.
– Както аз съм наясно с вашата, милорд. Казват, че сте отсекли главите на повече от двеста мъже и сте съсекли пет пъти повече. Вярвам, че сарацините ви наричат английския касапин.
Той присви устни към нея.
– Вие сте отровили ума на оръженосеца ми.
Тя се усмихна със студен триумф на думите му.
– Аз освободих ума му.
Страйдър направи крачка към нея.
Кит незабавно застана между тях.
– Роуина, Страйдър – каза той, принуждавайки ги да се отдалечат един от друг. – Опомнете се.
Роуина почувства лицето ѝ да пламва, когато си спомни факта, че „дискусията” им има за публика целия английски двор.