Леденият поглед на Страйдър също се стрелна из залата. Той намали тона си и когато заговори, в дълбокия му глас отекна силен гняв.
– В бъдеще, милейди, ще ви бъда благодарен, ако се въздържате от освобождаване на ума на възприемчивия ми оръженосец. Когато някой се изправи срещу него с меч, иска ми се да вярвам, че Дрюс ще използва нещо повече от езика си, за да се защити.
– Ако няма мечове, милорд, тогава той няма да живее в страх от тях, както и вие.
Страйдър изсумтя.
– Не ме е страх от меч, само от глупаци, които отказват да видят причината. Жалко е, че нито един мъж в живота ви никога не ви е научил къде ви е мястото.
Цялата тълпа ведно пое въздух при това.
Роуина никога не се беше чувствала по-гневна в живота си. В този момент много добре разбираше желанието на мъжете да се бият един друг и мразеше Страйдър, че я кара да се чувства така.
Той извърна поглед към Кит.
– Ако имаш някаква нужда от мен, братко, просто ме извикай. – Тези смразяващи очи се фокусираха върху нея. – Колкото до вас, милейди, харесвах ви много повече, когато не знаех коя сте.
Той се обърна и напусна, преди тя да успее да отговори.
Тълпата в действителност аплодира.
– Чуй, чуй, Страйдър – викаше един мъж над другите. – Казахте ѝ, милорд. Беше време някой да ѝ покаже.
Роуина беше ужасена от поздравленията към рицаря.
Как смееха!
Но повече от това беше наранена да научи колко много хора презираха чувствата ѝ. Убежденията ѝ.
Добре, нека всички измрат и изгният. Как можеха да не виждат колко грешни бяха войната и насилието?
Сълзи напълниха очите ѝ, но тя премигна, за да ги пропъди. Никога нямаше да позволи на някой в тази тълпа да разбере колко я бяха наранили.
Държейки главата си високо, тя тръгна в обратна посока, право към вратата, която водеше към стълбите.
Кит тръгна с нея.
– Роуина?
– Остави ме, Кит. Искам да съм сама.
– Не се ядосвай на брат ми, Роуина.
Тя се обърна към него с омраза и гняв, горящи яростно в сърцето ѝ.
– Как може да го защитаваш пред мен след това, което той току-що каза?
Кит ѝ отвърна на свой ред с въпрос.
– Как може да търпиш мен и да мразиш него? Не се заблуждавай, любов моя. Ако аз бях с големината на Страйдър и притежавах неговите умения и сила, също щях да ступам Сирил.
Тя се присмя на думите му.
– Никога не можеш да нараниш никой, Кит. Прекалено благороден си.
– Повярвай ми, животът има начин да изтръгне това благородство от всеки от нас. Страйдър е минал през много в живота си. Не трябва да го съдиш толкова сурово.
– Аз да съдя него? Не чу ли какво ми каза той?
– Да, чух. Но знаеш, милейди, че можеше да му кажеш благодаря. Той те спаси от Сирил, както и мен от удара му. Иначе още щеше да си с простака, а аз щях да кървя на пода.
Може би имаше някаква истина в това.
Може би.
– Роуина?
Тя погледна покрай Кит към чичо си, който се приближаваше.
Кит се извини и ги остави насаме.
– Добре ли си? – попита отново Лайънъл.
– Ще го преживея без съмнение. Но искам нашествие от скакалци да се спусне върху лорд Страйдър и да го преследва през всичките дни от живота му.
Чичо ѝ настръхна.
– Много съжалявам да го чуя.
– Защо?
– Защото в края на месеца, ще трябва да се омъжиш за него.
Глава 4
Страйдър се беше усамотил в палатката си. След конфликта в залата с Роуина и Сирил, последното нещо, което искаше, бе около него да има някой.
Всичко, което можеше да прави, бе да чува гласа на Роуина, която осъжда заниманията му. Да вижда презрението в очите ѝ.
Да върви по дяволите. Имаше много жени, които го искаха.
Колкото до Сирил...
Никога не го е било грижа за мъжа. Макар той на практика да се смяташе за член на Братството, никога не е бил един от тях. В дупката, която беше техен дом, много пъти бяха принуждавани да го отблъскват от по-слабите членове, докато им се молеше за храна и други неща, за които беше по-добре да не мисли.
Страйдър го мразеше от първия момент, в който се бяха погледнали.
Светът щеше да бъде по-добро място, ако подобни мъже не съществуват в него.
Страйдър изтика и тези мисли настрани. Ако трябваше да избира между хората, които го измъчват, по-добре да мисли за Роуина, отколкото за Сирил.
Поне тя беше честна и хубава. По най-дразнещ начин. От вида, който имаше склонност да преследва мъж дълго след като си беше отишла и да се чуди какъв ли вкус имаха устните ѝ.
Какво щеше да бъде усещането за тялото ѝ, когато я вземаше бавно и леко...
Страйдър пропъди също и тези мисли настрани. Последното нещо, от което имаше нужда, бе жена, от която нямаше полза, когато всяка жена в християнския свят правеше всичко, на което е способна, за да го вкара в леглото си.