Той се съблече до кръста и беше на път да изпразни халбата си с ейл, когато чу входа на палатката да се отваря.
Действайки по инстинкт, извади от ножницата кинжала си и се изправи, за да застане с лице към нарушителя.
Беше самият дявол.
Роуина аха веднага след като влезе в палатката и намери лорд Страйдър почти гол, държащ кинжал в ръка, готов да го пусне да полети към главата ѝ.
Можеш да видиш всяка част от мускулите му да се огъва.
Елизабет не беше излъгала. Роуина наистина можеше да ги види. Всъщност всеки мускул от това великолепно, мъжествено тяло беше ясно очертан.
Той беше готов да уцели. Смъртоносно.
Тя настръхна от мисълта и го погледна с мъмрещ поглед.
– Приберете оръжието си.
Той повдигна дръзко вежда на това.
– Защо да го правя, след като имам половин мозък, за да го използвам добре?
– Значи признавате, че имате половин мозък?
Той присви очи.
– Шегувам се с вас, милорд – каза тя, успокоявайки тона си. – Приберете оръжието си, защото трябва да обсъдя с вас нещо сериозно.
– Вие нямате работа с мен тук, милейди. Никаква. Сега побързайте да се...
– Не – отсече тя упорито. – Току-що ми казаха, че единственият ми шанс за свобода е във вашите ръце и заради всичко свято, ще ми помогнете да я постигна или ще се погрижа да изживеете остатъка от живота си в жестоко страдание.
Той зяпна към нея. На всеки друг мъж такова изражение щеше да изглежда глупаво, но трябваше да му се признае на лорд Страйдър дори когато беше обзет от изненада, той все още успяваше да излъчва крайна власт и красота.
– Извинете? Да не сте се побъркали съвсем?
– Не аз, по-скоро кралят, когото обичате толкова много. Изглежда, той иска да ни види женени.
– Иска косматия ми задник.
Тя го погледна с насмешлив поглед.
– Това е твърде много информация за вашата персона, лорд Страйдър, повече отколкото бих искала да знам.
Рицарят метна кинжала със смъртоносна точност към масата до нея. Сгромолясвайки се с тъп звук при удара, той остана забит отгоре, поклащайки се няколко секунди.
Въпреки себе си, тя беше впечатлена от способностите му.
– Хенри знае много добре да не ме насилва да се женя... отново.
– Тук грешите – превзето каза тя. – Виждате ли, имам лошия късмет да съм се родила единствено дете на баща си, Джайлс от Съсекс.
Челюстта на Страйдър отново се отпусна, когато разбра затруднението ѝ.
Все пак тя му обясни.
– Хенри иска силен лорд да се ожени за мен, за да контролира тези земи, поради тази причина глупакът, който спечели този турнир, ще бъде мой съпруг.
Студените му сини очи пламнаха.
– Тогава ще се оттегля незабавно.
– Каза дяволът.
Погледът му стана леден.
– Няма да се оженя за вас.
Сякаш тя би го взела!
– А аз не искам да се омъжвам за никого – сопна се тя. – Но, за разлика от един мъж, на мен не ми е дадена свободата в това отношение. Единственият начин да имам право на избор на съпруг, както изглежда, е вие да спечелите състезанието за пеене в края на месеца.
Той се изсмя силно на думите .
– Това не е нещо забавно, милорд.
– Няма да пея за вас или някой друг. Никога.
– Тогава ще бъдете мой съпруг.
– Както казах, ще се оттегля.
Той се отдалечи от нея.
Роуина блокира пътя му.
– Хенри няма да го позволи, лично ми го заяви. И дори ако избягате, ще настоявам напук да бъдете мой съпруг. Чичо ми и кралят ще ви докарат до олтара, окован в окови, ако се налага.
Той присви устни към нея.
– Защо? Вие ме презирате също толкова много, колкото аз вас.
– Защото искам някаква степен на свобода и единствената ми надежда е във вас. Така че или ще пеете като птиче и ще ми спечелите правото да си избера съпруг, или ще ни видя и двамата, оковани в брачен ад. Заедно.
Страйдър изруга.
– Не ви вярвам, милейди. И в двата случая печелите вие. И в двата – аз губя.
Тя беше поразена от логиката му.
– Как го решихте?
– Или трябва да се изложа пред целия двор, или вие ще направите бъдещето ми окаяно, докато вие, от друга страна, или ще получите свободата си, или ще се омъжите за мен.
Челюстта ѝ увисна.
– И вие мислите, че ще ми е приятно да се омъжа за вас?
– Да. Знам това със сигурност.
Роуина му се намръщи с надежда пълното отвращение, което изпитваше, да е очевидно върху лицето ѝ.
– Вашата арогантност няма граници. Това може да ви шокира, лорд Страйдър, но не ви намирам ни най-малко за привлекателен.
Той се засмя невярващо.
Роуина изскърца със зъби.