Легенди, чиито кураж и самоотверженост никога не трябва да бъдат забравени.
Вече разказах историята за Привидението в Midsummer‘s Knight, за благословията, която се беше изсипала върху Саймън от Рейвънсууд.
Сега е време да напиша друга.
Уидоумейкър, който беше известен на света като лорд Страйдър, граф Блекмор... мъж с много тайни и сили. Мъж, който цял живот бе водил битки и въпреки това трябваше да осъзнае, че красотата може да се намери извън бойното поле.
И за тези, които са любопитни, името ми, подобно на останалите, остана скрито по време на пленничеството ми. Братството ме дари с необикновен прякор. Сега използвам християнското си име, но за целта на представянето пред света на героите, които познавам, може да ме наричате просто Менестрела. Аз съм скитащ бард в постоянно търсене на собствения си мир от миналото, докато не се убедя, че всички знаят за личната саможертва на мъжете, които съставляваха нашата дружина.
И сега тук започват истинските истории за Братството на меча....
1 Widowmaker – човек който „създава“ вдовици (англ.ез) – Б.пр.
2 Quinfortis – пълният израз на латински е Fortitudo quinque, което означава „Силата на петимата” – Б.пр.
Глава 1
– Изпитание на въоръжението, окървавения ми задник. Би трябвало да го наричат изпитание за некомпетентни глупаци – измърмори Страйдър от Блекмор, докато си проправяше път от арената до шатрата си.
Нямаше нито един мъж на полето, с който си беше партнирал и който да беше представлявал изобщо някакво предизвикателство. Със същия успех можеше да се сражава с брат си Кит, ако трябваше да се съди по уменията, които бяха показали така наречените рицари.
Беше проклет срам, когато един мъж не може да намери достоен противник.
Разбира се, имаше четирима мъже, присъстващи на годишния турнир, които можеха да го предизвикат... собствените му рицари, които пътуваха в компанията му: Рейвън, Уил, Свен и Вал. Но в този час на деня единственото нещо, с което трябваше да се преборят, бe един с друг, докато се мъчеха да стигнат до нужника, преди прекомерната употреба на алкохол от предишната нощ да ги посрами.
Петимата бяха прекалено дълго в странство и упадъкът на английския двор и изкушенията, които предлагаше, бяха неустоими за мъжете на Страйдър. Четиримата му рицари бяха прекарали цялата предишна вечер в пиене и веселба.
Първият изчезнал беше Уил, който вечеря с богата, сладострастна вдовица. След яденето и няколко халби с медовина, Уил дискретно беше излязъл, влачейки дамата след себе си. Рейвън беше припаднал от пиене в залата малко след полунощ, оставяйки Страйдър и Свен да го отнесат в леглото. Веднага след като бяха прибрали младия мъж в леглото му, Свен беше отишъл да се види с последната си любовница – жена, която рицарят познаваше от час.
А Вал….
Вал беше приключил с пиянска свада с няколко от мъжете на краля. Без съмнение, главата щеше да го боли за седмица или повече, като се има предвид колко бира и ейл беше изпил.
В три и половина Страйдър беше пожелал всичко хубаво на приятеля си и бе потърсил собственото си легло. Оттогава не беше виждал Вал.
Когато отиде да прекъсне почивката му преди сутрешната тренировка, нито един от мъжете му не беше в залата и никой от тях не беше в шатрата си.
Досега със сигурност се бяха надигнали и завърнали от мъртвите.
И все пак по-вероятно беше да не е така.
Когато Страйдър се отдалечи от арената за тренировки, беше заобиколен от голям брой жени, търсещи благоразположението му. Бяха различни на възраст и големина, но всички обединени от едно: желанието им да станат следващата графиня Блекмор.
Искаше му се Саймън от Рейвънсууд да е тук, за да му помогне да разпръсне пискливите жени, които възхваляваха добродетелите му, докато се бутаха с лакти и подскачаха, в опит да привлекат вниманието му.
Дори брат му Кит, щеше да му бъде от помощ.
Но както винаги, Кит не се виждаше никъде. Без съмнение съчиняваше някъде сантиментални, пълни с тревога песни със скимтящите си приятели, чиито единствени мисли бяха лекомислени и глупави.
Страйдър бързо отблъсна тази мисъл, за да не изпитва нервите си още повече.
– Лорд Страйдър, моля ви, изберете ме за Дама на всички сърца! – една млада жена извика в ухото му, дърпайки силно черната му коса.
Страйдър потисна едно проклятие, докато се бореше, да се освободи от взискателната ѝ длан.
– Не, аз трябва да бъда Дамата, не е ли така, милорд?
Той не можа да отговори, защото други жени викаха по него. Някои го бяха хванали и го подръпваха за туниката и някой крайник, докато други бяха заети да тъпчат неща за спомен в снаряжението и шлема му.