Той избърса ръката си в предната част на червено-бялата палатка на Страйдър.
Тази нощ лордът щеше да живее.
Асасинът имаше друго име, което да зачеркне.
Онзи, който заслужаваше смъртта си дори повече от графа на Блекмор.
Водолея поздрави графа, след което си проправи път към другия край на хълма.
Страйдър се събуди, когато някой почука на дървената подпора на палатката му. Той премигна и отвори очи, за да види, че е все още мрачно навън. Най-вероятно малко след зазоряване.
Пъшкайки той се превъртя, за да продължи да спи.
– Лорд Страйдър?
Прошепнатото повикване беше нежно и определено женствено.
– Спя – пресипнало каза той.
За негов ужас платнището се отвори, за да се покаже Роуина.
Тя спря рязко, когато видя Страйдър, лежащ на леглото си толкова гол, колкото в деня, когато се е появил на бял свят. Почти изтърва лютнята, която държеше в ръце.
Никога през живота си не беше виждала гол мъж, но имаше чувството, че никой не можеше да бъде по-хубав от онзи, който беше пред нея в момента.
Беше изтъкан целия от жилава, загоряла плът. Зрителна наслада.
И против волята ѝ, погледът ѝ се насочи към най-интимното място на тялото му, където стоеше втвърдената му мъжественост.
Опомняйки се, тя се обърна с гръб към него.
– Милорд, може ли да се покриете?
– Защо? – навъсено попита той. – Вече видяхте всичко върху мен.
Червенина изби по лицето ѝ при тези думи.
– Винаги ли сте толкова глупав?
– Когато жена ме събужда от здрав сън в уединението на собствените ми покои, да! Мисля, че имам правото да бъда по-скоро разстроен. Не мислите ли?
– Мислех, че ще сте буден досега.
– И защо бихте помислили това?
– Без друга причина, освен че вече е ден, милорд.
Той изсумтя на това изявление и все още напълно гол, стана от леглото си и мина покрай нея, за да погледне през платнището навън.
– Едва се е зазорило. Никой не е станал в този час.
Притискайки лютнята към себе си, Роуина прехапа устна при вида на голите му задни части и на невероятно красивата гледка, която представляваше. Тя понечи да се обърне, когато той погледна към нея над рамото си, но се насили да не го прави.
Страйдър я погледна предизвикателно.
– Ако искате да се развявате пред мен, милорд, така да бъде. Не съм мишка, която ще избяга при приближаването на котката.
Той се обърна с лице към нея.
Роуина не можеше да си поеме дъх, когато погледът ѝ обхвана цялото му тяло от пръстите на краката до главата.
Беше красив.
Широките му рамене се свиваха към тесни бедра. Бронзовата му кожа блестеше с жизненост в сивкавата светлина и присъствието му беше огромно. Внушително.
Мъжественото му тяло беше изпъстрено леко с тъмни косми, които акцентираха върху всеки мускул. Мъжествеността му все още беше втвърдена и се издигаше нагоре, въпреки студа на влажния, сутрешен въздух.
Тя потрепери от страстната гледка и се зачуди какво ли би било да има такъв мъж за любовник. Щеше ли да бъде нежен? Или щеше да бъде верен на войнската си природа и щеше да я вземе грубо? Безжалостно...
– Внимавайте, лейди – каза той с нотка на предупреждение в гласа си. – Има хора, които ще си помислят, че не сте целомъдрена заради подобни действия.
Тя сви рамене.
– Ако това е всичко, което говорят за мен, аз съм истинска щастливка. И без това знам много добре какво мислят другите за мен и не ме интересува.
Страйдър беше смаян от куража ѝ. Какво можеше да накара подобна жена да трепери?
Ако не беше пламенният вид на невинния ѝ поглед, щеше да си помисли, че тя е една от онези жени, от които няма полза нито един мъж.
Но Роуина не беше последователка на Сафо. Тя беше прекалено наясно с голотата му. И червенината по лицето ѝ му казваше, че беше успял да я засрами. Да не споменаваме факта, че стискаше инструмента си, сякаш е някакъв щит, който можеше да я защити от него.
Той можеше да се покрие и все пак трябваше да признае, че му харесва начинът, по който го гледаше. Както и наситеният цвят по страните ѝ.
И се зачуди как ли щеше да изглежда изтегната върху леглото му, с подивяло от невъздържаност лице, докато ѝ показваше защо точно трубадурите пишеха възхвали за любовта. Или поне за физическите удоволствия от нея.
– Била ли сте целувана някога, милейди?
Тя се намръщи на въпроса.
– Извинете?
Той се приближи към нея бавно. Целенасочено. Последното нещо, което искаше, беше да я накара да избяга от палатката му.
– Някога мъж притискал ли е устни към...
– Знам какво е целувка, милорд.
– И?
Тя отстъпи назад от него.
– Моите устни не са ваша грижа. Както и нищо друго лично.