Выбрать главу

– Тогава защо сте тук?

– Дойдох, за да започнем нашите уроци.

Той беше ужасен от това.

– В този час?

– Сега изглежда най-малко вероятно да ни обезпокоят.

– А има най-малка вероятност да се съглася да науча нещо в този час на деня, милейди. Сънят ми е трудно спечелен и е прекалено безценен, за да бъде прекъсван от пеене – нещо, което намирам за отвратително.

Роуина се поколеба заради пламъка, който долови в гласа му при тези думи.

– Трудно спечелен, как?

Той не отговори. Вместо това, се запъти към леглото си.

– Върнете се по пладне, Роуина, и ще бъда по-отзивчив.

– Но...

– Няма но, милейди. Изтощен съм и искам да спя.

Стана ѝ лошо от заповедния му тон, но какъв избор имаше?

Почувства детинска нужда да му тропне с крак. И все пак какво добро щеше да излезе от това?

Никакво. Въздишайки, тя остави лютнята си за момента, в който щеше да се върне да го обучава.

Докато се отправяше към изхода, отвън проехтя вик.

Лорд Страйдър беше на крака моментално, намъквайки панталоните си, когато хаосът навън се отприщи.

Роуина напусна палатката, а Страйдър беше на една крачка зад нея. Той държеше меча си в ръка, докато профучаваше покрай нея, бързайки към палатката, където всички други изглежда, се събираха.

Наполовина облечени и наполовина заспали, рицарите се препъваха покрай нея.

На върха на хълма мъжете се събираха около червено-синя палатка.

В момента, в който Страйдър се присъедини към мъжете, те се обърнаха към него.

– Ти! – изръмжа лорд Рупърт, по-възрастният брат на Сирил. – Ти си убил брат ми!

Роуина не беше сигурна кой от тях беше по-зашеметен от това обвинение.

– Всички чухме заплахите ти към него – озъби се Рупърт.

– Никого не съм убивал миналата нощ – отвърна Страйдър напрегнато и гневно.

– Лъжец!

– Видях го да напуска палатката на Сирил малко след утринната молитва – каза друг рицар. – Няма как да объркаш герба на Блекмор.

Преди тя да успее да мигне, Страйдър беше уловен от група рицари, докато Хенри си пробиваше път през тълпата.

Рупърт повтори обвиненията си пред Хенри.

– Какво ще кажеш, лорд Страйдър? – попита кралят.

– Невинен съм.

Един от по-младите братя на Сирил излезе от палатката, държейки окървавен медальон. Той го подаде на краля.

Хенри го заразглежда внимателно, преди да погледне обратно към Страйдър.

– Ти беше заедно със Сирил в Утремер, нали?

– Да, сир.

– И къде беше миналата нощ, след като напусна залата?

– В палатката си.

– Сам?

– Да.

– Виждате ли – развика се Рупърт. – Той няма алиби. Убил е брат ми и аз настоявам за правосъдие.

– Ще разследваме този проблем допълнително – стоически отвърна кралят. – Дотогава графът ще бъде задържан в замъка под кралска стража.

Челюстта на Страйдър се отпусна при думите на краля. Наистина дори Роуина беше зашеметена. Хенри щеше да арестува собствения си шампион без истинско доказателство?

Кралските стражи взеха меча на Страйдър и започнаха да връзват ръцете му зад гърба.

– Чакайте!

Всички погледи се извърнаха към Елеонор, която излезе напред извън тълпата. Кралицата прокара раздразнен поглед от съпруга си към Роуина и най-накрая се спря на Страйдър.

– Лорд Страйдър има алиби.

Роуина никога не беше виждала по-намръщени или лукави погледи в живота си, докато всички оглеждаха тълпата.

– Моля? – попита Хенри, гласът му беше уморен, докато гледаше към кралицата си. – Кажете ни, че той не е бил с вас.

Погледът на Елеонор стана комичен.

– Не, милорд. Мъжът беше с Роуина миналата нощ по ваша кралска заповед.

Очите на Роуина се разшириха, когато се озова във фокуса на всички. Беше на върха на езика ѝ да отрече, но никой не можеше да нарече кралицата на Англия лъжкиня и да задържи езика си за дълго.

– Не е ли вярно това, лорд Страйдър? – попита Елеонор.

Страйдър отвори уста, после стрелна с поглед Роуина.

– Говорете, милорд – нареди кралицата. – Знаем, че искате да защитите репутацията на дамата, но по-добре тя да бъде компрометирана, отколкото да ви обесят.

– Страйдър с Кучката от Съсекс? – каза някой от тълпата. – Не го вярвам.

Смях се понесе сред хората. Роуина незабавно почувства лицето ѝ да пламва.

Държейки главата си високо, тя срещна очите на Страйдър и намери странен, почти извинителен поглед там.

– И какво са правили, Ваша милост? – попита Рупърт. – Не искам да противореча на вашата кралска личност, но намирам трудно за вярване, че са романтично замесени.

– И те не са – обясни Елеонор бързо. – Дамата учеше негова светлост да свири на лютня.

Прозвуча още повече смях.