Роуина започна да се паникьосва. Какво си мислеше кралицата?
Хенри ги погледна скептично.
– Графът на Блекмор прекарва вечерите си, като практикува музика с дамата?
– Не е ли така, Роуина? – попита Елеонор.
Всичко, което можеше да направи, бе да кимне покорно.
– Това е шега, която ви е казала момичето, кралице моя – заяви Рупърт. – Всички тук знаят, че графът презира музиката.
– Лъжа? – Елеонор повдигна вежда по кралски осъдително. – Лейди Роуина, къде е лютнята ви?
– В палатката на граф Блекмор – честно отговори тя.
Кралицата изпрати оръженосец да я донесе.
Когато момъкът се върна, стражата освободи Страйдър.
– Покажете им какво сте научили, милорд – спокойно каза кралицата.
Погледът на Страйдър беше прикован към нейния.
Роуина сдържа дъха си. Знаеше ли мъжът как да държи лютня? Това беше ужасен риск, който кралицата поемаше с живота на всички им.
Погледът на Страйдър омекна съвсем малко преди да вземе лютнята в ръцете си. Учудена, тя наблюдаваше как дланите му заеха правилната позиция и я подхванаха неумело, докато свиреше основния тон.
Възцари се тишина.
Мъжът знаеше как да свири…
Умът на Роуина се замая от това знание.
Хенри въздъхна и кимна.
– Добре тогава, изглежда, графът все пак има алиби.
– Не! – възрази рицарят, който го беше обвинил по-рано. – Видях го.
– Може би сте видели някой друг – прекъсна го Елеонор. – Някой, който поддържа графа.
Мъжът се намръщи, но погледът му показваше, че е сигурен, че е видял Страйдър.
Хенри взе лютнята от Блекмор. Погледът му беше малко подозрителен, докато подаваше лютнята на Роуина, която сега беше дори по-ужасена от насилствения брак.
– Успокой се, дете – каза Хенри. – Двамата имате месец на разположение, както обещахме. Молим се да го използвате добре.
Когато изрече думите, кралят се обърна и ги изостави.
Тълпата бавно се разотиде. Рупърт не се помръдна. Той пронизваше и двама им с поглед.
По лицето на Страйдър можеше да се каже колко разстроен е от всичко това. Без да обели дума, той се отправи към палатката си.
Роуина го последва.
– Лорд Страйдър?
– Оставете ме на мира – изръмжа ѝ без колебание.
Тя се забърза, за да го хване и да го дръпне, за да спре.
– Милорд, моля...
Погледът му се заби в нейния.
– Какво искате от мен сега?
– Кой ви е научил да свирите?
– Какво значение има?
Роуина не знаеше, но беше отчаяна да разбере отговора.
– Защо презирате толкова музиката?
– Поради същата причина, поради която вие презирате рицарите, милейди. Музиката струваше живота на единствената личност, която ми беше най-скъпа на този свят и след нейната смърт, мразя не само нея, но и всеки на когото му харесва.
6 Bella Luna – красивата луна (ит.ез.) – Б.пр.
Глава 5
Роуина не можеше да помръдне, докато наблюдаваше графа да се връща в палатката си.
– Дай му малко спокойствие, Роуина.
Тя спря при умоляващия поглед в очите на Кит.
– Ти си чул?
Той кимна.
– Трябва да е обичал дамата си силно.
– Да, така е. Все още носи пръстена на майка ни навсякъде, където отиде.
– Вашата майка?
Той кимна.
– Беше убита от бащата на Страйдър, когато научил за моето извънбрачно раждане. Казват, че яростта му била такава, че никой не посмял да го приближи... никой с изключение на сина му. В гнева си, баща му го обвинил, че също е извънбрачен. Той се затичал към момчето и разцепил главата на Страйдър – Кит отбеляза място на врата си, където тя знаеше, че Страйдър има няколко белега. – Докато Страйдър лежал на пода в залата, баща му убил майка ни пред очите му.
– После баща му отнел собствения си живот – въздъхна тя.
– Така се говори.
Имаше странна нотка в гласа му.
– Но? – подтикна го тя.
Кит отказа да каже нещо повече.
– Майка ни беше също като теб. Не обичаше нищо повече от това да свири на лютнята си и да пее. Баща ми беше един от менестрелите, родени като благородници, който пристигнал в нейната зала, когато бащата на Страйдър бил надалеч. Наистина не помня много майка си, бях само на пет, когато тя почина. Но ми беше казано, че ме е родила в дома на сестра си и ме е изпратила на баща ми, така че съпругът ѝ никога да не научи за моето съществуване.
– Тя и Страйдър дойдоха веднъж да те видят, когато живееше у нас.
Роуина неясно си спомни случката. Беше единственият път, когато някой изобщо беше посещавал Кит.
– Да. Тя правеше това, което се осмеляваше. За нещастие, подобно посещение до дома на баща ми ѝ причини смъртта. Бащата на Страйдър се прибрал по-рано от пътуване, за да намери, че ги няма. Когато се върнали, един от слугите ѝ я предал.