Пет сантиметра по-нисък, Свен стоеше от дясната страна на Уил. Свен беше любимецът на дамите в малката им група. Пакостлив чаровник, рядко можеше да бъде намерен без жена около себе си. Косата му беше тъмнокафява и падаше малко под раменете и имаше модерна козя брадичка. Очите му бяха пронизващо сини.
Мъжът обичаше да играе хазарт еднакво и с живота, и с парите си.
От дясната страна на Свен беше Рейвън, който беше тъмен като името си7. Едва на двадесет и една той все още растеше, но нямаше съмнение, че щеше да заякне през следващите години. Винаги беше като по-малък брат за Страйдър, който беше осиновил момчето, докато бяха затворници в Утремер.
Зад тримата беше Вал, който беше с глава и нещо по-висок от всички им. Наречен на името на Св.Валентин, мъжът не намираше нищо забавно в името си и още по-малко в прекомерната си височина. Но иначе без съмнение имаше най-добрата природа от повечето от тях и обикновено можеше да бъде видян да се смее над най-странните неща.
В този момент обаче лицето му можеше да съперничи на това на Уил за смъртоносна сериозност.
– Със сигурност никой от вас не мисли, че съм убил Сирил – каза Страйдър, когато застана с лице към тях.
Те си размениха объркани погледи.
– Не, това никога не би ни хрумнало – проговори Уил от името на групата, докато изваждаше меча си.
Страйдър го погледна подозрително.
– Какво правиш?
– Помниш ли, когато ни каза, че е по-добре да си мъртъв, отколкото женен? – попита Вал.
Уил пристъпи напред.
– Тук сме, за да задоволим това ти желание.
Страйдър поклати глава.
– Махни меча си.
– Не – каза Свен. – Прекарах нощта с девойка от лагера на Роуина и тя имаше какво да каже относно плановете им да ви видят двамата оженени. Обречен си, Страйдър. Бягай сега, докато можеш.
Страйдър се подсмихна.
– Не бъди глупак. Дори да исках да го направя, а аз не искам, не мога. Ако направя това, ще изглеждам виновен, а ние трябва да разберем кой наистина е убил Сирил.
– Ха – присмя се с отвращение Вал. – Той има достатъчно врагове. Само пълен идиот би обвинил теб за това.
– Има достатъчно идиоти в двора – прекъсна го Свен. – Репутацията на мъжа е залог и чест за всички ни. Не, зле е, но Страйдър е прав. Ще го оставим заедно с Кристиан да намерят виновника, докато останалите от нас държат жените заети, така че да не могат да се месят и да предизвикат сватба.
Уил изсумтя.
– Само на теб може да ти хрумне такова предложение.
– Какво? – попита Свен, сякаш беше обиден. – Намираш идеята да забавляваме дамите за отблъскваща? Нямах представа, че си любител на мъжете, Уил.
Уил бутна силно Свен.
– Достатъчно – намеси се Страйдър, разделяйки ги преди грубата им игра да прерасне в насилие. За пораснали рицари, мъжете му понякога му напомняха за деца и се чувстваше повече като техен баща, отколкото като техен сюзерен. – Не трябваше ли повечето от вас да са навън на арената и да тренират?
Те се спогледаха, сякаш бяха недоволни от идеята.
– Защо? – попита Уил. – Не е като някой от блюдолизците навън да може да ни победи. Мисля, че ще е по-добре да похабим времето си другаде.
Страйдър потри чело, сякаш през ума му мина видение на Уил в кръчмата, с бокал в едната ръка и девойка в другата. Той изстена от този образ.
– Добре е, че знам къде си бил миналата нощ или щях да си помисля, че ти си бил този, който се е скарал със Сирил и го е убил.
Уил винаги заплашваше да разкъса мъжете.
След като размисли добре, това рядко беше заплаха, но доста често в действителност се налагаше да го дърпат обратно. И все пак въпреки цялата готовност на Уил да убива другите, Страйдър се съмняваше мъжът наистина да е взел участие в смъртта на Сирил.
Не, имаше друг мъж, който беше виновен за деянието.
Страйдър им разказа за бележката на Роуина и наблюдаваше как едно по едно лицата им стават още по-мрачни.
– Нашият враг ни преследва – каза Уил.
– Да – съгласи се Страйдър. – Мисля, че трябва да поставим часови, за да се подсигурим, че никой друг от нас няма да умре.
– Колко от членовете на Братството са тук? – попита Вал.
– Със смъртта на Сирил, оставаме само ние и Кристиан.
– Не – спокойно възрази Рейвън. – Видях Роджър от Девъншир по-рано тази сутрин. Той пристигна късно предишната нощ.
– Тогава сме седмина – отбеляза Страйдър. – Информирайте Роджър какво се е случило и го настанете някъде близо до нас. Аз ще поема първата смяна довечера, после ще се редуваме да пазим.
Те кимнаха в знак на съгласие.